Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Ихсан, [гражданство], срещу Решение №950 от 13.05.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело №225/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Ихсан срещу Акт №365р-57392 от 19.12.2018 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. В., с който на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) е отказано издаването на разрешение за продължително пребиваване в Р. Б на К. Ихсан и е определен 14-дневен срок за напущане на страната.

Касационния жалбоподател – К. Ихсан, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел липса на нарушение на чл. 35 АПК в административното производство, изразяващо се в невъзможността на засегнатото лице да представи обяснения и доказателства пред административния орган. Същественото процесуално нарушение на органа не може да бъде санирано с възможността за процесуални действия пред съда.

Касаторът твърди, че по делото е установено, че за периода на проверката - жалбоподателят е имал минимум 10 действащи трудови договора. Изпълнено е изискването на чл. 24 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ) за разкриване на 10 работни места. Фактът, че част от работниците са в неплатен годишен отпуск не е в резултат само на волята на работодателя. Споровете относно действителността на трудовите правоотношения се разглеждат от гражданските съдилища по общия исков ред, като косвеният им съдебен контрол в административното производство е недопустим.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Касаторът се представлява от адв. С.Ж, Адвокатска колегия –...