Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1637 от 05.08.2019 г. по адм. дело № 958/2018 г. по описа на Административен съд Варна. С решението е отменен ревизионен акт № Р-03000317001761-091-001/04.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, изцяло потвърден с решение № 528/26.02.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. В. при ЦУ на НАП, с който на „Ка Логик“ ООД са установени задължения по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС в общ размер - 19374 лева за данъчен период от м. 07/2016 г. до м. 02/2017 г. и лихви за забава в общ размер 1202, 76 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи, че неправилно съдът се е позовал преди всичко на заключението на ССЕ, като не е извършил съвкупна преценка на представени писмени доказателства. Според касатора съдът е обосновал изводите за наличие на реално осъществени доставки от „Г. С. И“ ЕООД, „Ник - Е. М“ ЕООД, „ИВОВ КОНСТРУКШЪН 90“ ЕООД, „М.Ц 84“ ЕООД и „И. К 2015“ ЕООД въз основа на писмени доказателства – фактури, приемо-предавателни протоколи и пр., които са частни писмени свидетелстващи документи без достоверна дата и без доказателства за автентичност. Излага доводи, че по делото не са налице доказателства, установяващи факта на прехвърляне на собствеността върху стоките описани в процесните фактури. Твърди, че доставчикът „Ник - Е. М“...