Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Н.Б чрез процесуален представител адвокат Панов против решение № 91 от 5.03.2019г. на Административен съд В. Т по адм. дело № 39/2019г. С него се отхвърля оспорване по жалба на Н.Б срещу решение № 1012-04-110#1/20.12.2018г. на директора на ТП на НОИ В. Т, с което е отхвърлена жалбата му срещу задължителни предписания № ЗД-01-04-00458916/14.09.2018г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ В. Т.

Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ В. Т, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ В. Т, С него се оставя без уважение жалбата на Бояджиев срещу предписания от 14.09.2018г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ В. Т. С тях се разпорежда осигурителят ЕТ "ХИДРО-МЕХАНИК Н&М-Н. БОЯДЖИЕВ да подаде заличаващи и редовни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в компетентната ТД на НАП за месец февруари 2018г. и коригиращи данни за месец март 2018г. Безспорно е в административното производство и пред съда, че Н.Б е самоосигуряващо се лице в качеството му на едноличен търговец, собственик на фирма "ХИДРО-МЕХАНИК Н&М-Н. БОЯДЖИЕВ за което е подал декларация за регистлрация на самоосигуряващо се лице през 1999г. като е декларирал вид осигуряване - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Също така, че е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 1.02.2018г., каквато му е отпусната на основание чл. 68а КСО с разпореждане от 23.02.2018г., считано от 1.02.2018г. Разпореждането му е връчено на 21.03.2018г. и му е даден срок за обжалване законния такъв от един месец изтичащ на 21.04.2018г., което не е било обжалвано и е влязло в сила. Установено е също така от справка по партидата на жалбоподателя, че за месеците януари, 2018г., февруари 2018г. и март 2018г. са внасяни осигурителни вноски към фондовете на ДОО. С протокол от 4.09.2018г. е документирана извършена проверка по данните на жалбоподателя и е установено, че няма подадена декларация за осигуряване на самоосигуряващо се лице в качеството на пенсионер и не е декларирал желание да се осигурява по предвидения за това ред, поради което следва да подаде декларации за коригиране на данните. В този смисъл са дадените задължителни предписания предмет на спора по административен ред и пред съда. Съдът е приел, че жалбоподателят като едноличен търговец е в хипотезата на нормите на чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и на основание чл. 4, ал. 6 КСО се осигурява по свое желание когато е отпусната пенсия. Правото им да не се осигуряват по ДОО възниква по силата на закона с настъпването на факта на пенсиониране. Ако желае осигуряване следва да подаде декларация, каквато е установено, че няма подадена. Поради това внесените след датата на пенсиониране вноски при липса на декларация подлежат на прихващане и/или въстановяване по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК. Също така, съгласно чл. 1, ал. 6 изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата пенсионери, желаещи да се исгуряват, осигуряването възниква от датата на която е подадена декларацията и след като не е спазен този ред за деклариране, желанието за осигуряване не може да се счита предявено от заплатените осигурителни вноски, които да заместят декларацията.

При установеното от фактическа и правна страна съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

Касационната жалба съдържа доводи, поддържани и пред първата инстанция, които преценени като касационни основания са неоснователни. Съдът е установил от фактическа страна фактите от съществено значение за разрешаването на спора. Павилно е прието от павна страна, че с факта на възникване на правото на пенсия, качеството на самосигуряващото се лице се променя и това обстоятелство е основание за подаване от него на декларация, с която декларира това обстоятелство. Обстоятелството, че заявлението се подава на 1.02.2018г., разпореждането се издава на 23.02.2018г., връчва се на 21.03.2018г. и влиза в сила на 21.04.2018г. не променя съществения факт, че правото на пенсия е упражнето и му е признато, считано от 1.02.2018г. Внесените осигурителни вноски след отпускане на пенсия не могат да имат правния ефект на осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице. Промяната в качеството на лицето от самоосигуряващо се в пенсионер самосигуряващ се е по желание и се извършва с подаване на декларация по реда на НООСЛБГРЧМЛ, от момента на подаването на която се извършва промяната в осигуряването. Въпросите, че когато все още не е влязло в сила разпореждането за отпускане на пенсия няма промяна в качеството на осигурения и поради това няма основание за подаване на декларация ОКд-5, а след това, когато влезе в сила разпореждавнето за отпускане на пенсия и правото е зачетено със задна дата, но не е подадена декларация за този период и той се пропуска за друг вид осигуряване е въпрос на законодателно уреждане, което не е предмет на спора по настоящето дело.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 5.03.2019г. на Административен съд В. Т по адм. дело № 39/2019г.

ОСЪЖДА ЕТ "ХИДРО-МЕХАНИК Н&М-Н. БОЯДЖИЕВ, представляван от Н. БОЯДЖИЕВ с адрес на управление в гр. Д. да заплати в полза на ТП на НОИ В. Т разноски в размер на 100/сто/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.