Образувано е по касационна жалба на И.Е, чрез адвокат Л.А, срещу Решение № 2/10.01.2019 г. на Административен съд – Монтана по адм. дело № 533/2018 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № 2309/12.10.2018 г. на кмета на община М., нареждаща, на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, изземването на общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет. [номер].

Ответникът – кметът на община М., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна.

Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

Пред административния съд са направени твърдения и са представени доказателства за тежкото здравословно състояние на две от децата на жалбоподателя, по които съдът въобще не се е произнесъл. Дължимостта от изследването на въпроса следва от изискването за мотивираност на съдебния акт според критериите по чл. 172а, ал. 2 АПК. От съществено значение за правилното решаване на спора е да бъде изяснено дали е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, респ. на чл. 8 КЗПЧОС. С. К, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на жилището и обществения от изземването му. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Тази оценка би могла да бъде извършена при наличието на достатъчно доказателства и обсъждането им относно броя на лицата, които обитават жилището, включително има ли малолетни и непълнолетни лица; времето на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на обитателите; съществуването на друг имот за задоволяване на жилищните им нужди; има ли списък на чакащи лица, които са кандидатствали за настаняване в общински жилища и чиито права също биха били засегнати от неосвобождаването му; налице ли са предпоставките за приложението на предвиденото изключение по чл. 8, т. 2 от Конвенцията.

Липсата на фактически установявания и правни изводи с очертания предмет препятства контрола на касационната инстанция за съответствието на съдебния акт с материалния закон. Решението следва да бъде отменено на процесуално основание и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за събиране и обсъждане на относимите доказателства.

По претендираните разноски следва да се произнесе АС – Монтана при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2/10.01.2019 г. на Административен съд – Монтана по адм. дело № 533/2018 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Монтана. Решението е окончателно.