Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба (с вх. № 21480/26.ХІ.2019 г.) на Д. С. Т. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 2229 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 10.Х.2019 г., постановено по гр. дело № 638/2019 г., с която е бил отхвърлен нейния пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответното ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ за разликата над присъденото й от първостепенния съд обезщетение в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) за понесени неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 2.VІІ.2016 г. на регулирано със светофарна уредба кръстовище в [населено място] и до пълния предявен размер на претенцията й от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), вкл. и ведно със законната лихва върху въпросната разликата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), считано от датата на изтичане на предвидения в чл. 496, ал. 1 КЗ срок, а именно 25.ХІ.2016 г.

Оплакванията на касаторката Т. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. Поради това тя претендира частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият й осъдителен иск срещу застрахователя „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-София с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ да се уважи в пълния предявен по делото негов размер от 30 000 лв., вкл. и ведно с присъждане на законната лихва върху тази главница, считано от 25.ХІ.2016 г. и до окончателното й изплащане, а също така и да бъдели преизчислени разноските и определеното по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) възнаграждение за един неин адвокат от САК съобразно уважената част от иска, като на процесуалния й представител по пълномощие се присъди хонорар и за касационното производство.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателката й Д. Ст. Т. обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, въведен с прекия й иск срещу застраховател, САС се е произнесъл вм противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии (Р. № 112/21.VІ.2017 г. на І-во г. о. по гр. дело № 60334/2016 г. и Р. № 186/8.VІV2018 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 2424/2017 г.) по следния материалноправен въпрос:

„При определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинено телесно увреждане при предявен пряк иск срещу застрахователя от увреденото лице по реда на чл. 52 ЗЗД, дали установеният в посочената разпоредба критерий „справедливост“ изисква обезщетението да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди, в това число трябва ли да бъде съобразено всяко едно от причинените увреждания на здравето на ищеца?“

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация софийско застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Д. С. Т. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

За да отмени частично осъдителното решение на първостепенния съд по прекия иск с правно основание по чл. КЗ и да редуцира дължимото на ищцата Т. застрахователно обезщетение за претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди от 30 000 лв. на 25 000 лв. /т. е. за разлика в размер на 5 000 лв./, въззивната инстанция е приела, че то е било в дисонанс с критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, защото размерът му е бил неоснователно завишен. В тази връзка съставът на САС е могъл да констатира, че в своята съвкупност получените от Т. увреждания не са наложили оперативна интервенция, както и че са останали недоказани в процеса твърденията й за поява на пищене в двете уши и липса на обоняние около седмица след инцидента, нито за направено й предписание за носене на тъмни очила поради възникнала непоносимост към ярка слънчева светлина. Съобразена е била и липсата на данни по делото през време на оздравителния и на възстановителния период да са се проявили усложнения или да съществува неблагоприятна прогноза за в бъдеще. Кредитирайки заключението на съдебно-медцинската експертиза във връзка с полученото от настоящата касаторка в резултат от процесното ПТП разтежение на лявата ключично-раменна става, съставът на САС е преценил като опровергано твърдението й за необходимост да носи меката имобилизираща ставата превръзка в продължение на повече от 3 месеца.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос ат значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в премета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият формулирал правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, е такъв, отнасящ се изцяло до правилността на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част. Погрешното отъждествяване от касаторката Т. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

В заключение, в атакуваната си отхвърлителна част по прекия иск на Т. срещу застрахователя въззивното решение не е и „очевидно неправилно“, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен относимият закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменен правна норма).

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за това, касаторката Т. ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК – да заплати дължимо на търговското дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, надлежно определен по реда на чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2229 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 10.Х.2019 г., постановено по гр. дело № 638/2019 г. В А. Н. ОНА ЧАСТ.

О С Ъ Ж Д А касаторката Д. С. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк]-А – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг“ Живот и Здраве“ /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 150 лв. (сто и и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1318 по описа за 2020 г.