Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Обжалвано е решение от 24.06.2020г. на ДК на КЧСИ по дис. д.№54/2017т., с което са наложени наказания на ЧСИ И. Ч., с рег. /№/ за допуснати нарушения по изп. д.№271/2016г. по чл. 428, ал. 2 ГПК, чл. 436, ал. 3 ГПК, чл. 484 ал. 1, т. 3 и ал. 2 и чл. 493, т. 2 ГПК, като не са наложени наказания за нарушения по чл. 47 ГПК и чл. 434, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят - Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта, с която е отказано да бъде наложено наказание е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли решението да бъде отменено и да бъде наложено наказание на частния съдебен изпълнител.

Жалбоподателят ЧСИ И. Ч., чрез процесуалния си предстаител поддържа, че решението е неправилно в частта, с която са му наложени наказани и моли да бъде отменено.

Камарата на чстните съдебни изпълнители, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Образувано е дисциплинарно производство по искане на Министъра на правосъдиeто с вх.№94-К-90/30.08.2017г. за виновно неизпълнение на задължения по чл. 428, ал. 2 ГПК,чл. 436, ал. 3 ГПК, чл. 484 ал. 1, т. 3 и ал. 2 и чл. 493, т. 2 ГПК, по чл. 47 ГПК и чл. 434, ал. 2 ГПК.

ДК при КЧСИ е приела за установено, че изпълнителното производство е образувано по молба от Б. В. Б. въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2016г. издаден на основание чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№17764/2016г. на РС София, съгласно който Продан С. е осъден да му заплати 40000лева, ведно с лихва от 31.03.2016г., 2800лева разноски и 2000лева адвокатско възнаграждение

Констатирано е, че по искане на взискателя е наложена възбарана върху апартамент, собственост на длъжника, находящ се в [населено място], а с Постановляние от 28.09.2017г., след проведена публична продан на същото, за купувач е обявена Ю. Д.. Установено е, че с Постановление от 17.02.2018г. изпълнителното производство е прекратено, а след 17.02.2018г. всички наддавачи по публичната продан, чиито задатъци са били задържани от частният съдебен изпълните, са подали молби и същите са им били възстановени по посочени от тях банкови сметки.

ДК при ЧСК е приела за установено, че на длъжника не е било съобщено за налагане на възбраната, с което е осъществено нарушение по чл. 428, ал. 2 ГПК, поради което е наложено наказание глоба в размер на 500лева, събрана е сума от 14500лева за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, без доказателства, че същата действително е платена, за което е наложено наказание глоба в размер на 500 лева, в нарушение на чл. 418, ал. 5 ГПК не е изпратено съобщение до РС за връчване на издадената заповед и копие от документа, въз основа на което е издадена, за което е наложено наказание глоба в размер на 500лева, констатирано е, че в описа на имота не се съдържат данни за наложената възбрана в нарушение на чл. 484, ал. 1, т. 3 ГПК и е наложено наказание глоба в размер на 1500лева, не е изискано своевременно от службата по вписванията удостоверение за тежести, с което е нарушено изискването на чл. 484, ал. 2 ГПК, за което е наложено наказание глоба в размер на 100лева, забавил е връщането на задатъците на участници в проданта, като са налице и актове за отказ за връщане и едва след повече от половин година са върнати, с което е нарушен чл. 493, т. 2 ГПК, за което е наложена глоба в размер на 500 лева, забавено изпращане на жалба до ГС София-постъпила 17.01.2017г.,а изпратена на 23.03.2017г. в нарушение на чл. 436, ал. 3 ГПК, за което е наложена глоба в размер на 500лева.

ДК при КЧСИ не е наложила наказание за нарушена процедура по чл. 47 ГПК при връчване на призовка за доброволно изпълнение, като такава е връчена на адреса на длъжника на намиращ се в имота наемател и за това, че в актове на ЧСИ липсва посочване на правно основание или посоченото е неточно, тъй като не е нарушен чл. 434, ал. 2 ГПК.

Решението е подписано с особено мнение от Г. Т., който счита, че са занижени наказанията.

Министъра на Правосъдието поддържа в жалбата си, че следва да се да се наложи наказание за всички нарушения, както и че следва да се се завиши размера на наказанията, определени от досципл5инарния състав.

В жалбата си ЧСИ Ч. поддържа, че не е извършил визираните нарушения, а и някои от тях са явно незначителни, поради което не следва да му бъдат налагани исканите от Министъра на правосъдието наказания.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че изводите на дисциплинарния състав на КЧСИ следва да бъдат споделени и от събраните по делото доказателства се установява, че частният съдебен изпълнител е нарушил разпоредбите на чл. 428, ал. 2 ГПК, чл. 436, ал. 3 ГПК, чл. 484 ал. 1, т. 3 и ал. 2 и чл. 493, т. 2 ГПК, а неизпълнението на формалните изисквания на закона при провеждане на принудително изпълнение само по себе си е грубо нарушение на процесуалните правила и следва да бъде споделен извода на дисциплинарния състав на камарата, че тези нарушения съставляват основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на частния съдебен изпълнител, тъй като съществено нарушават правото на защита срещу изпълнението на страните.

Неоснователни са оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при липса на виновно поведение при извършване на вменените на жалбоподателя Ч. нарушения, както и въобще при липса на извършено дисциплинарно нарушение. Видно от приложенията в дисциплинарната преписка и данните от изпълнителното производство, които е водил жалбоподателят, той е извършил посочените дисциплинарни нарушения. Визираните в дисциплинарната преписка действия на ЧСИ по процесното изпълнително дело: несъобщаване на длъжника за налагане на възбраната, събиране на сума от 14500лева за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, без доказателства, че същата действително е платена, липса на съобщение до РС за връчване на издадената заповед и копие от документа, въз основа на което е издадена, липса на данни в описа на имота за наложената възбрана, несвоевременно изискване от службата по вписванията на удостоверение за тежести, забавено връщането на задатъците на участници в проданта, забавено изпращане на жалба до ГС, са извършени в нарушения на процесуалния закон. Те представляват дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ, следващи от закона, поради което попадат в хипотезата на чл. 67 ЗЧСИ за реализиране на дисциплинарната му отговорност и решението на дисциплинарната комисия е правилно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя Ч., че в поканата за доброволно изпълнение се съобщава, че е наложена възбрана на имота, само когато последната не налага едновременно с изпращане на поканата. Такова изисикване разпоредбата на чл. 428, ал. 2 ГПК не поставя и това, че вписването й е станало един ден след изпращане на поканата не освобождава частния съдебен изпълнител от това му задължение, с което закона обезпечава възможността на длъжника за защита в изпълнителния процес. Именно поради това съществени се явават и нарушенията на чл. 484, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 484, ал. 2 ГПК, които изискват частният съдебен изпълнител да установи наличието на всички тежести на имота, като изиска необходимите за това удостоверения.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя Ч. за това, че забавеното връщане на задатъците на неспечелилите публичната продан купувачи не съставлява нарушение. Същият не само, че не е върнал сумите своевременно, но и внарушение на чл. 493, т. 2 ГПК първоначално е отказал с нарочени актове

връщането им и едва след значително забавяне ги е възстановил.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя Ч., че събиране на сума от 14500лева за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело не съставлява нарушение. В представения по изпълнителното дело договор на правна помощ и съдействие-т. 3 от същият е записано, че се договаря възнаграждение за адв. С.М. в размер на 14500лева, но не са представени доказателства, че възложителят Б. Б. реално ги е заплатил, а напротив изрично е записано в същата клауза на договора, че ако не бъдат платени адвокатът има право да се снабди със заповед за изпълнение. С това си действие частният жалбоподател е натоварил длъжника с разноски в значителен размер, които ако не са заплатени реално, не се дължат от последния.

Неоснователно е и възражението на ЧСИ Ч. за това, че забавено изпращане на жалба до ГС София-постъпила 17.01.2017г.,а изпратена на 23.03.2017г., не съставлява в нарушение на чл. 436, ал. 3 ГПК, тъй като по това време в кантората се е извършвала инвентаризация. Извършването на такава не е посочено от закона основание за спиране действието на процесуалните срокове, поради което е налице нарушение на процесуалните правила изискващи администрирането на постъпили жалби да се извърши в точно определен от закона срок.

Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наказанията. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения отчл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от всички обстоятелства, при които са допуснати нарушенията и същевременно съобразявайки, че всяко нарушение в дейността на частните съдебни изпълнители оказва неблагоприятно въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, съдът намира, че за допуснатите от ЧСИ нарушения при провеждане на принудително изпълнение са наложени съразмерни наказания.

В жалбата Министъра на правосъдието поддържа, че ДК на КЧСИ не е взела предвид събраните по дисциплинарното дело доказателства за това, че ЧСИ е извършил нарушение на чл. 46 ГПК при връчване на призовка за доброволно изпълнение, като такава е връчена на адреса на длъжника, на намиращ се в имота наемател и за това, че в актове на ЧСИ липсва посочване на правно основание или посоченото е неточно, Изводите на ДК при КЧСИ, че не е нарушена разпоредбата на чл. 46 ГПК, като е извършено връчване на наемател, както и че разпоредбата на чл. 434, ал. 2 ГПК не изисква в актовете на ЧСИ да се сочи правното основание, поради което не са налице дисциплинарни нарушения, за които да се налагат наказания, са правилни.

Ето защо, настоящият състав на ВКС намира, че решението на дисциплинарната комисия на КЧСИ като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ.

С оглед изхода по спора на двамата жалбоподатели не се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция, а такива се лъжат на основание чл. 78, ал. 8 ГПК само на КЧСИ в размер на по 100лева от всеки един от жалбоподателите.

Предвид изложените съображения, съдътРЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.06.2020г. на ДК на КЧСИ по дис. д.№54/2017г.

ОСЪЖДА И. Т. Ч. и Министъра на правосъдието да заплатят на Камарата на частните съдебни изпълнители по 100 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: