Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Х. против решение №465/17.07.2020 г., постановено по гр. д.№ 306/2020 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове за установяване на съществуване на трудово правоотношение и заплащане на суми, представляващи неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че е при липса на трудов договор е недопустимо със свидетелски показания, съгласно чл. 164 ал. 1т. 1 ГПК да се установява полагането на труд от ищеца, респ. съществуването на трудово правоотношение. Прието е, че разпоредбата на чл. 62 ал. 1 КТ установява писмена форма като изискване за валидност на трудовия договор, а съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин възникването и съществуването му. Съдът е посочил, че когато ищецът по иск с правно основание чл. 357 КТ за установяване възникването, съществуването, изпълнението или прекратяването на трудово правоотношение признава, че писмената форма за съставяне на трудовия договор не е била спазена, то признанието е, че не е възникнало валидно трудово правоотношение. В случаите, в които ищецът твърди, че трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но съставеният документ е бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ, поради последващата му липса и в хипотезата на изгубен или унищожен документ не по вина на страната, са допустими всички доказателствени средства, тъй като в противен случай страната би била лишена от правата по трудовия договор. Съдът е приел, че в случая е налице първата хипотеза –липса на валидно сключен договор трудов договор в писмена форма, което представлява признание, че не е възникнало валидно трудово правоотношение. Поради недоказаност на иска за установяване на трудово правоотношение, съдът е приел, че са неоснователни и останалите обективно съединени искове.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Първи правен въпрос, сочен от касатора е, при допустим иск с правно основание чл. 357 КТ, допустими ли са всички доказателствени средства за установяване на съществуване на трудово правоотношение, в т. ч. и свидетелски показания и заключения на вещи лица.

Сочи се противоречие с решение №92/2020 г. по гр. д.№ 421/2020 г. на ІV гр. отд. на ВКС. С това решение е прието, че Писмената форма на трудовия договор може да е спазена, дори да няма запазен никакъв документ. От добросъвестния работник не се очаква да съхранява у себе си копие от молбата или заявлението за приемане му на работа с входящ номер, а и работодателят може да не води или да не води редовно дневник за кореспонденцията. Ако работодателят не представи или заяви че не е получил или не пази получената молба или заявление за приемане на работа, работникът може да докаже както подаването на писменото предложение, така и неговото съдържание с всички доказателствени средства. Работникът не е длъжен също да съхранява до прекратяването на трудовия договор и документа за приемане на предложението му. Ако работодателят не представи или заяви, че не е приел предложението или не пази съответния документ, работникът може да докаже както приемането, така и неговото съдържание с всички доказателствени средства.

Работникът може да не разполага и с копие от подписания трудов договор с входящ или изходящ номер, а и работодателят може да не води или да не води редовно дневник за кореспонденцията. Ако работодателят не представи или заяви че не е сключвал или не пази такъв трудов договор, работникът може да докаже, както съставянето и подписването на договора, така и неговото съдържание с всички доказателствени средства.

Ако в действителност няма сключен в писмена форма трудов договор и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т. е. правоотношенията между страните се развиват според обстоятелствата, включително може да бъдат прекратени по всички уредени в КТ способи, с тази разлика, че при незаконно уволнение работникът не може да бъде възстановен на заеманата длъжност, ако работодателят се е позовал на недействителността на договора и съдът я е прогласил.

В случая съдът е приел, че липсва писмен договор между страните, като по делото са събрани и други доказателства – свидетелски показания и съдебна експертиза пред първата инстанция, от които не се установява полаганите на труд от страна на ищеца по делото при ответника. Липсва соченото противоречие с цитираното решение на ВКС, доколкото трайната съдебна практика е в насока, че независимо от това, че ако трудовият договор не е сключен в писмена форма, трудово правоотношение възниква и когато работодателят е приел на работа работника и той е започнал да я изпълнява. В тези случаи съществуването на трудово правоотношение може да се докаже със всички доказателствени средства, тъй като през този период лицето е получавало трудово възнаграждение, подписвало се е на разплащателни ведомости, ползвало е платени годишни отпуски, внасяни са осигурителни вноски, удържан е данък общ доход и др. В случая съдът е приел, че липсват доказателства за горните обстоятелства, както и изобщо да е полаган труд от страна на ищеца при ответника и на това основание е отхвърлен предявеният иск за установяване съществуването на трудово правоотношение.

Съдът не е отрекъл възможността изобщо да се установява наличието на трудово правоотношение с всички доказателствени средства, напротив изрично е посочил в кои хипотези това е допустимо, но решаващите изводи на съда са във връзка с недоказването на полагането на труд от страна на ищеца, като от друга страна хипотезата на чл. 405а ГПК е неприложима в настоящия случай и нейното тълкуване е изцяло неотносимо в производството, като поставения в тази насока правен въпрос е неотносим.

Въззивният съд е отказал събирането на доказателства с оглед преклудирането на тази процесуална възможност във въззивното производство, като съдебната практика в тази насока е ясна и непротиворечива от една страна, а от друга, пред първата инстанция са допуснати поисканите от ищеца доказателства и доказателствени средства, като съдът е посочил, че тяхното несъбиране от съда не се дължи на негово процесуално задължение. За пълнота следва да се отбележи, че страната е разполагала с процесуалната възможност да събере исканите доказателства с други доказателствени средства, при неизпълнение на задължението на третото лице да ги представи, възможност, от която страната не се е възползувала. В тази насока, сочения процесуален въпрос не е разрешен от съда в противоречие с трайната практика на ВКС и не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №465/17.07.2020 г., постановено по гр. д.№ 306/2020 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.