Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Ц. Б. И „ ООД против определение № 100577/19.10.2020 г. по ч. т.д.№ 175/2020г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №1506/10.06.2020 г. по т. д.№ 658/2020 г. на Бургаски окръжен съд. С потвърденото разпореждане е върната подадената от същата страна въззивна жалба срещу постановеното по делото първоинстанционно решение, поради неотстранена в срок нередовност на същата – незаплатена държавна такса за въззивно обжалване. Жалбоподателят сочи недопустимост на въззивното определение, без да изложи съображения за това, освен немотивираност на акта, в евентуалност – неправилност на същото, като твърди, че указанието за отстраняване нередовността на въззивната му жалба не е връчено на дружеството, чрез управителя, нито на упълномощения процесуален представител на страната. Обосновава и довода, че доколкото преклузивният срок за отстраняване нередовността е продължил да тече след отмяна на извънредното положение, въведено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за страната не е било ясно кога изтича този срок, предвид действието на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение / обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г. /, съответно дали съдът не е дължал повторно уведомяване и предоставяне на нов срок за отстраняване на нередовността.В евентуалност страната поддържа същите доводи в относимост към молбата си за възстановяване на срок по чл. 64 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба, въззивният съд е съобразил, че указанията за отстраняване нередовността й, каквато не се оспорва, са съобщени на „Ц. Б. И„ ООД на 06.03.2020 г., чрез управителя на дружеството А. А.. Съобразил е, че до въвеждането на извънредното положение от 13.03.2020 г. са изминали 6 дни от предоставения едноседмичен преклузивен срок, като считано от 13.03.2020 г., на основание чл. 3 т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение / ред. обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г. / процесуалният срок по чл. 262 ал. 1 ГПК е спрял да тече, Съгласно пар. 13 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) / обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. / спрените по чл. 3 т. 1 от същия закон срокове продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в ДВ, съобразно което и конкретният процесуален срок е продължил да тече считано от 21.05.2020 г. и изтекъл на 22.05.2020 г.. Изложени са съображение, че уведомяване на процесуалния представител не е било необходимо, след като страната не е заявила изрично искане съобщенията да бъдат връчвани чрез пълномощника, като съдебен адресат по чл. 39 ал. 1 ГПК. Делото е върнато на Бургаски окръжен съд за произнасяне по молбата за възстановяване на срок за отстраняване нередовността на въззивната жалба, по чл. 63 ГПК.

В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК, страната е формулирала следните въпроси: 1/ При надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат на страната в правния спор, следва ли съдът да изпраща съдебните книжа на този упълномощен процесуален представител – адвокат или е възможно това да се извърши към страната, която го е упълномощила? ; 2/ В случай, че процесуален срок по ГПК и в частност – срок за отстраняване констатирана от съда нередовност по чл. 262 ГПК, изтече след 13.03.2020 г., в рамките на обявено извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за което се прилага Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, прекъсва ли се или се спира срока и следва ли съдът да уведоми отново страната за нередовностите на подадената от нея въззивна жалба и да й предостави нов срок за тяхното отстраняване и ако да – кога следва да се извърши това ново уведомяване - в рамките на извънредното положение или след неговата отмяна? ; 3/ Каква е съдбата на вече изтеклите процесуални срокове, в рамките на извънредното положение? Преустановяват ли те своето действие – спират ли, продължават ли да текат след отмяната на извънредното положение или сроковете се прекъсват и след отмяната на въведеното извънредно положение започват да текат нови срокове, за които съдът е длъжен да извърши ново уведомяване на страните? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради липса на формирана практика в отговор на същите.

Първият въпрос, доколкото съдът не е изпратил съобщение за нередовността на въззивната жалба и до упълномощения процесуален представител на страната – жалбоподател, удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но необоснован е допълнителния такъв, в сочената хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Налице е формирана съдебна практика - решение № 292 по гр. д.№ 2938/2014 год. на ІV г. о. на ВКС - съгласно което, при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на страната. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 39 ал. 1 ГПК. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната, чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването, обаче, не се засяга ако страната е получила призовката или съобщението лично. В хипотеза на призоваване на юридическо лице – търговец, каквато е настоящата, с оглед разпоредбата на чл. 45 пр. второ ГПК, според която връчването на представител е приравнено на лично връчване / без разпоредбата да ограничава представителството до договорно такова /, е формирана съдебна практика, макар и незадължителна за въззивна инстанция, която настоящият състав споделя, основана на съвместното тълкуване и приложение на чл. 39 ал. 1 вр. с чл. 38 вр. с чл. 45 ГПК, която по същество допълва отговора на правния въпрос в реш.№ 292 по гр. д.№ 2938/2014 год. на ІV г. о. на ВКС, без да му противоречи, доколкото и в същия непризоваването чрез пълномощника не е прието за достатъчно, за формиране извод за нередовност на връчването, а е нужно да липсват и доказателства за лично връчване на страната / но не чрез лице по чл. 46 ал. 1 ГПК – съгласно да получи призовката, което в общата хипотеза би било достатъчно за редовност на призоваването /. Според упоменатата, незадължителна за въззивния съд практика, призоваването на страна - юридическо лице, не чрез пълномощника по делото, би било зачетено като редовно, макар и извършено в нарушение на чл. 39 ал. 1 ГПК, когато съобщението е връчено на законния му представител, с оглед изричната разпоредба на закона, приравняваща това връчване на лично връчване / в този смисъл опр.№ 137 по ч. т.д. № 45/2016 год. на ІІ т. о. ВКС /.

Безспорно указанията за отстраняване нередовността на въззивната жалба са съобщени лично на управителя и законен представител на жалбоподателя, положил подписа си, автентичността на който не оспорва, поради което и в съответствие с горецитираната съдебна практика, въззивният състав не е постановил неправилно определение, незачитайки уведомяването на процесуалния представител на страната.

Останалите два въпроса, освен че са вътрешно противоречиви и юридически непрецизни / при едни и същи предпоставки се визира изтекъл, а същевременно се пита спрян или прекъснат е същия този процесуален срок / частично се припокриват, но не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като са формулирани в разрив с решаващите мотиви на въззивното определение, което е в смисъл, че по време на обявеното извънредно положение процесуалният срок по чл. 262 ал. 1 ГПК е спрял да тече, както изрично е разпоредено в чл. 3 т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение / обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г. /, а не че е изтекъл по време на извънредното положение. Дори да се приеме, че удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, въпросите не са обосновани с допълнителния такъв. Нормата на чл. 3 т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение / обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г. / е напълно ясна относно „съдбата„ на процесуални срокове, започнали да текат и неизтекли до влизане в сила на извънредното положение. Същите се спират, а не изтичат по време на извънредното положение – арг. и от чл. 4 на закона. Няма спор и в съдебната практика, че след отпадане на основанието за спиране, сроковете продължават да текат, без да е необходимо преповтаряне на процесуалните действия, въз основа на които са започнали да текат / в този смисъл определения по ч. гр. д.№ 2233/20 г. на ІІ г. о., по гр. д.№ 2356/2020 г. на ІІ г. о. на ВКС и др. /. Следователно, не е налице неясна и противоречива процесуална норма, при това формирала противоречива практика по приложението й, в отговор на поставените въпроси, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива практика по приложението на такава норма, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Немотивирането на съдебен акт не е порок водещ до неговата недопустимост, а до евентуална неправилност, поради допуснато съществено процесуално нарушение, макар че в случая въззивното определение е и обстойно мотивирано.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 100577/19.10.2020 г. по ч. т.д.№ 175/2020г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: