О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 87

гр. София, 24.02.2021 г.

В. К. С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№988 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Й. Р. срещу решение №1644 от 03.07.2019 г. по гр. д.№4376/2018 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №3567 от 04.06.2018г. по гр. д.№16990/2015 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от В. Й. Р. срещу ЗАД „Б. В иншурънс груп“ иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. за разликата над 80 000 лв. до 140 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. Б. Р. и е потвърдено решение №3567 от 04.06.2018г. по гр. д.№16990/2015 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Й. Р. срещу ЗАД „Б. В иншурънс груп“ иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. за разликата над 140 000 лв. до 180 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. Б. Р..

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по множество въпроси, свеждащи се до следното: 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които е...