Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. П. М., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Металик И. М.-Е. М.“, срещу решение №.733/15.07.20 по г. д.№.105/20 на ОС Пловдив - с което е потвърдено решение №.2304/6.06.19 по г. д.№.6943/18 на РС Пловдив за осъждане на касатора да плати на основание чл. 200 КТ 99820лв., ведно със законната лихва, считано от 27.12.16 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноски.

Ответната страна П. Г. Х. оспорва жалбата, вкл. като недопустима предвид липса на формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на ответника като работодател на наследодателя на ищцата /неин баща/ за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания във връзка с настъпила вследствие на травматично увреждане, признато по надлежен ред /с разпореждане от №.510-15-354/20.12.16/ за трудова злополука, негова смърт. По делото няма спор, че Г.Х. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „монтажник“, като към датата на злополуката /23.10.16/ е бил командирован за извършване на СМР на обект месокомбинат на „Мусан-Д“ООД, [населено място]; на 23.10.16, в 8, 30ч., при прехвърлянето си от еднораменна алуминиева стълба на покрива за извършване на монтаж на окачващ профил и силикониране ъглите на панела на сградата на месокомбината, той се подхлъзнал, загубил равновесие и паднал на земята от около 3м. височина, като получил внезапни травматични увреждания, изразяващи се в политравма /контузия на главата, минеарно счупване на черепа, контузия на мозъка, травматична субарахноидна хеморагия, мозъчен оток, фрактура на телата на гръдните прешлени, контузия на торакс, белодробна контузия двустранно и хемопневмоторакс/; на 25.10.16 бил опериран, на 12.11.16, предвид настъпили усложнения, била извършена ревизия на операцията и на 27.12.16 починал. Съгласно СМЕ травматичните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар със или върху такъв, възможно е да са получени по начин и време така, както се посочва в исковата молба, като е налице причинно-следствена връзка между описаните в епикризата увреждания, настъпилата смърт на Г.Х. и претърпяната от същия трудова злополука на 23.10.16.

От правна стана съдът е изходил от принципната постановка, че съгласно чл. 200 КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена нетрудоспособност или смърт на работник или служител, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служите има вина за настъпването им. В случая, доколкото е налице разпореждане от длъжностно лице от РУ“Социално осигуряване“ Пловдив по чл. 60 КСО, с което е признато наличието на трудова злополука, то са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на работодател на Г.Х. за причинените на дъщеря му неимуществени вреди в резултат на смъртта му, настъпила вследствие на трудовата злополука. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид близките отношения между тях /живеели заедно, били задружно семейство, бащата бил морална и финансова опора за дъщеря си, имали силна емоционална връзка/, начина, по който ищцата понесла уврежданията и последвала смърт на баща си и интензитета на търпените болки и страдания в тази връзка /след злополуката се чувствала много зле, посещавала го в болницата и се грижила за него, изживяла много тежко смъртта му, не искала да стои на тъмно вкъщи, била стресирана и разстроена, срещала трудности в работата, не можела да се съсредоточи, посещавала психолог, не издържала и впоследствие заминала за Германия, за да се откъсне от средата, която непрекъснато й напомняла за случилото се/. Съобразил е както показанията на разпитаните свидетели, така и заключението на съдебно-медицинската експертиза, съгласно което внезапната смърт на бащата представлявала в психологически план значим стресор на ищцата, пораждайки преживяване на травматичен стрес; тя е манифестирала симптоматика на същия, потърсила е и е получила специализирана психологична помощ-което се явява фактор относно бързото й справяне-при което вещото лице не е констатирало психологическа проблематика. При тези обстоятелства, при отчитане на силната връзка между починалия работник и ищцата, големия интензитет на болките и страданията й от загубата на родителя, който е бил нейна морална и финансова опора, преживените негативни емоции и психологическата травма, съдът е намерил, че съобразно критерия на справедливост по чл. 52 ЗЗД дължимото обезщетение следва да се определи в размер на 100000лв. Възражението, че са налице основания на чл. 201 ал. 2 КТ за намаляне на отговорността на работодателя поради съпричиняване на вредоносния резултат от работника, е намерено за неоснователно. От друга страна, доколкото на 2.02.17 на ищцата е била изплатена сумата 180лв. /пропорционална част от еднократна помощ при смърт/, която представлява плащане по чл. 11 ал. 2 КСО, на основание чл. 200 ал. 3 и ал. 4 КТ тя е приспадната и искът е уважен за сумата 99820лв. ведно със законната лихва от 27.12.16 до окончателното изплащане.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, като с допълнителна молба прави искане за спиране на производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, предвид образувано нохд №.239/20 по описа на Окръжен съд Кърджали с подсъдим техническият ръководител на обекта и частен обвинител ищцата. Последното съдът намира за неоснователно, доколкото настоящата фаза е такава на селекция на жалбите по критериите на чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване, а не на решаване на спора по същество - в който случай евентуалното наличието на преюдициален спор вече би било от значение.

Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба по същество /чл. 290 ал. 1 ГПК//т. 1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл. 280 ГПК. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска. С оглед позоваването на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае и за очевидна неправилност.

Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На осъществилия процесуално представителство на ищцата на основание чл. 38 ал. 2 т. 3 ЗА адв.Я. Р. трябва да се присъди 500лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 ЗА.

Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.733/15.07.20 по г. д.№.105/20 на ОС Пловдив.

ОСЪЖДА Е. П. М., упражняваща търговска дейност като ЕТ“Металик И. М.-Е. М.“ да плати на адв.Я. Х. Р., [населено място], 500лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 ЗА.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: