Производството е по касационната жалба на адвокат Цв.П. като процесуален представител на Е. К. В. от София срещу въззивното решение на АС Бургас от 22.05.2019г. по гр. д. № 110/2019г. Касационната жалба съдържа оплаквания за нарушения на процесиалния закон, за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски.

Ответникът по жалбата И. А. М., гражданин на И., чрез процесуалния си представител адвокат С.А. е изложил съображения за нейната неоснователност. Заявява искане за присъждане на разноски.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с определение № 389/20.05.2020г. по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да даде отговор на всички доводи и възражения и по въпроса за значението за доказването на представен препис, снет от оригинал на частен документ, верността на който е удостоверена от нотариус.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС взе предвид:

С атакуваното решение БАС е потвърдил решението на БОС от 27.7.2018г. по гр. д. № 1005/2016г., с което е отхвърлен предявеният от Е. В. срещу И. М. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 04.2.2011г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № – мезонет, на 4 и 5 етажи от сграда № в УПИ, съответно индивидуализиран, находящ се в [населено място], и покривната тераса на сградата, която /сграда/ е с идентификатор......., но процесния самостоятелен обект не е нанесен със самостоятелен идентификатор, и е осъдил Е. В. да заплати на И. М. чрез адвокат С. А. 1303лв. разноски за адвокат за въззивното производство.

Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния, че с нотариален акт ответникът /погрешно посочен ищецът/ придобил процесния имот с площ 119.89 кв. м в сграда №..., която е част от почивен комплекс „Д. В.“, построена в УПИ. .....; в имота били нанесени 14 сгради, а процесният апартамент се намира в сграда с посочения по-горе идентификатор, но без самостоятелен идентификатор; предварителният договор и разписките за платената в брой цена са представени в преписи, заверени от адвоката и официално от нотариус, но не са представени оригиналите, които ищецът заявява, че не може да открие; непредставянето на оригиналите е пречка за назначаване на графологична експертиза във връзка с оспорването от ответника на автентичността на подписите върху документите; първоинстанционният съд намерил, че не са налице предвидените в закона предпоставки: предварителният договор да е сключен в писмена форма, да съдържа всички съществени елементи на договор за продажба на имота, прехвърлителят да е собственик на имота /представени са доказателства, че ответникът е придобил имота, но не и че към момента на завеждането на делото той все още е негов собственик/ и ищецът да е изправна страна. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил съображения по оплакванията на касатора във въззивната му жалба, а именно: по делото са представени не нотариално заверени преписи на официални документи, а на частни; няма нотариална заверка на подписите на страните; не може да се приеме, че с тези преписи ищецът е представил надлежни доказателства; тъй като ответникът е оспорил автентичността на подписа върху частните документи, като е поискал графологична експертиза, в тежест на ищеца е да представи съхраняваните от него оригинали, което той не е сторил. С оглед на това и в контекста на иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, при липса на оригинали и при невъзможност за сравнение с автентичен оригинален подпис на ответника, съдът не би могъл да обосновава категорични изводи по предмета на иска само въз основа на заключение на вещо лице, изследвало копия на документи, дори и да е била назначена съдебна експертиза. След като представените документи като частни такива не се ползват с доказателствената сила по чл. 179 ГПК, не се установява истинността при оспорването им, а други доказателства не се ангажират, искът е неоснователен.

С определение от 04.4.2019г. въззивният съд е оставил без уважение направените с въззивната жалба на ищеца доказателствени искания. Прието е, че първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад с ясно очертан предмет на спора, с разпределение на доказателствената тежест и с произнасяне по доказателствата, възражения срещу който не са заявени, при което не са допуснати твърдяните във въззивната жалба на В. процесуални нарушения в тази връзка.

По втория поставен в изложението въпрос ВКС приема следното:

С решение на ВКС ІV ГО по гр. д. № 864/2012г. по въпроса за доказателствената сила на копие на документ е прието, че съгласно чл. 179 ал. 2 ГПК официално завереният препис има същата доказателствена стойност, както оригиналният документ. Компетентни да извършат официално удостоверяване за верността на препис от документ са нотариусът на основание чл. 569 т. 2 ГПК и пом. нотариусът на основание чл. 40 ЗННД. При предвидени със закон специални условия такова удостоверяване могат да правят и съдии по вписванията – чл. 48 и чл. 82 ЗННД, кмет, зам. кмет, секретар на община и кметски наместник – чл. 83 ЗННД, консулските длъжностни лица – чл. 84 ал. 1 т. 2 ЗННД и адвокат – чл. 32 ЗА. Страната също може да извърши заверка за вярност на препис от документ, но тя не е официална.

Настоящият състав напълно споделя тази практика. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решения по гр. д. № 567/2018г. ІІІ ГО, по т. д. № 2800/2015г. І ТО, по гр. д. № 588/2011г. ІІІ ГО, по гр. д. № 1590/2009г. І ГО и др.

В противоречие с многобройната трайна и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд се е произнесъл и по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос, като не е подложил на преценка оплакванията на последния относно собствеността на процесния имот.

Атакуваното решение е неправилно.

С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл. 183 ГПК е изключил от доказателствения материал представените от ищеца-касатор преписи от писмени доказателства – предварителен договор и разписки за платени във връзка с него парични суми. Верността на преписите е удостоверена от нотариус по реда на чл. 591 ГПК. Ответникът не е оспорил акта на нотариуса за удостоверяването, представляващ официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно удостовереното, че преписите са снети от представени оригинални документи без прибавки и поправки в тях. Такова удостоверяване се ползва с материална доказателствена сила и относно обстоятелствата, че към датата на извършването му оригиналите са съществували и са имали съдържанието на преписите.

При това положение въззивният съд е постановил атакуваното решение при неизяснена фактическа обстановка. Поради оспорването от страна на ответника на автентичността на представените документи съдът е бил длъжен да назначи графологична експертиза дори и ако това не е поискано от заинтересованата страна по делото с оглед необходимостта от специални знания в тази насока /чл. 195 ал. 1 ГПК – виж и т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК/. Отговор дали и какви факти може да бъдат установени от изследването на нотариално удостоверените преписи следва да се даде от изготвено от вещо лице заключение, което съдът е длъжен да оцени съобразно чл. 202 ГПК при произнасянето си по оспорването на документите по реда на чл. 194 ГПК.

Въззивният съд е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл. 146 ал. 2 ГПК. Въпреки заявеното в отговора на ответника възражение за непредставени доказателства, че не са извършвани разпореждания с процесния имот, първоинстанционният съд нито в проекта си за доклад, нито в първото по делото открито съдебно заседание не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство. В противоречие с посочената разпоредба въззивният съд е приел, че не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и е оставил без уважение доказателствените искания на В., в т. ч. за установяване на вписвания и отбелязвания за имота в Агенцията по вписвания. Освен това, съдът не е подложил на преценка и доводите във въззивната жалба, че с представените по делото нотариални актове, кадастрална схема и данъчна оценка се установява, че собственик на имота е ответникът, че насрещно доказване относно това обстоятелство не е проведено, както и че удостоверението за вписвания и отбелязвания не е задължителна част от проверката за собственост.

Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неговата необоснованост и незаконосъобразност. Ето защо и на основание чл. 293 ГПК решението в потвърдителната му част /не и в осъдителната за разноски, определението за изменението в която част е предмет на ч. гр. д. № 4717/2018г. на ВКС ІV ГО, находящо се в преписката по настоящото дело/ следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия – назначаването и изслушването на съдебно-графологична експертиза на разноски на заинтересованата страна и произнасяне по заявените във въззивната жалба доказателствени искания.

На основание чл. 294 ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на Бургаския апелативен съд, ГО, № 34/22.05.2019г. по в. гр. д № 110/2019г. в потвърдителната му част и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: