Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „ЕНЕРГО П. Е. У“ ЕАД –гр.Варна срещу решение на Варненския апелативен съд № 142 от 14.07.2020г., по в. т.дело № 42/2020 г., с което е потвърдено решение на Варненския окръжен съд № 1020 от 18.11.2019г., по т. дело № 124/2019г. за уважаване на предявения от „РУМЕНС“ ЕООД, гр.Варна срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е признато за установено, че ищцовото ЮЛ - търговец не дължи на ответното енергийното дружество сумата 54 490, 98 лв., представляваща коригирана стойност при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия по фактура № [ЕГН] / 23.01.2019 г. за периода от 06.09.2018 г. до 04.12.2018 г., за обект –Завод за безалкохолни напитки, клиентски № [ЕГН] и абонатен № 32Z410001372182W, находящ се в [населено място], ЗПЗ, която е дължима по силата на договор за продажба на електроенергия, като в тежест на касатора са възложени и деловодните разноски за двете инстанции в размер на 7878.64 лв..

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Основното несъгласие на касатора е с извода на въззивния съд, че претендираното количество електрическа енергия не е реално доставено до дружеството –абонат, който счита за необоснован и изграден в нарушение на процесуалния закон. Възразява и срещу материалната законосъобразност на изведения от Варненския апелативен съд правен извод за липса на законова възможност за коригиране на доставени количества електрическа енергия за минал период от електроразпределителните дружества, при неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване или при безспорно неотчетено отчетено количество доставена електрическа енергия, към датата на осъществената проверка.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.) „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения посочени във въззивната жалба и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страната във въззивната жалба за неоснователни?“; 2.) „Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), в сила от 17.07.2012, които нарушения са установени при проверка извършени в периода от 23.11.2018 до 03.05.2019 г., т. е. след отмяната на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр. 98/12.11.2013г./, и при сега действащите ПИКЕЕ /обн.ДВ бр. 35/30.04.2019/?“ и 3.) „При установено неправомерно вмешателство върху средството за измерване, в резултат на което е отчетена само част от потребената електрическа енергия, следва ли доставчикът на електрическа енергия да ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия, основана на задължение породено от сключеният между страните договор?“

За илюстрация на поддържаното противоречие е цитирана следната казуална практика на касационната инстанция, формирана по реда на чл. 290 ГПК: по въпрос № 1 - решение № 8/19.01.2018 г., по т. д.№ 2435/2016 г.; решение № 134/2013г., по т. д.№ 34/2013 на ІІ т. о.; решение № 75/20.06.16 г., по т. д.№ 1608/2015 на ІІ т. о.; решение № 94/ 13. 09.2016 г., по т. д.№ 3768 / 2014 на ІІ т. о.; решение № 161/04.10.2016г., по т. д.№ 2220 /2015 на ІІ т. о. на ВКС и решение № 202/25.01.2018 по т. д.№ 1826/2016 на І т. о., по въпрос № 2 - решение № 200/30.12.2013г., по т. д.№983/2012 на ІІ т. о.; решение № 21/01.03.2017г., по гр. д.№ 50417/2016 на І г. о.; решение № 124/18.06.2019 г., по гр. д. № 2991/2018 на ІІІ г. о. и решение № 150 / 26. 06. 2019г., по гр. д.№ 4160/2018 на ІІІ г. о. и по въпрос № 3: решение № 150 /26, 06.2019 г., по гр. д.№ 4160/2018 на ІІІ г. о. и решение № 21/01.03.2017г., по гр. д.№ 50417/2016 на І г. о.

Насрещната по касационната жалба страна „РУМЕНС“ ЕООД –гр. Варна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни доводи за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. При условията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания и иска решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на касационно обжалване, по критерия на чл. 280, ал. 3 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение на ВОС, с което е уважен предявения от „РУМЕНС“ ЕООД, гр.Варна отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и е прието за установено, че ищцовото търговско дружество не дължи на “ЕНЕРГО - П. Е. У” ЕООД, гр. Варна сумата 54 490.98 лв., представляваща коригирана стойност при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия по фактура № [ЕГН] / 23.01.2019 г. за периода от 06.09.2018 г. до 04. 12. 2018 г., за обект –„Завод за безалкохолни напитки“, с клиентски № [ЕГН] и абонатен № 32Z410001372182W, находящ се в [населено място], решаващият състав на Варненския апелативен съд е счел за безспорно, че страните са валидно обвързани от срочен договор за комбинирани услуги № ПКСП-[ЕГН]/09.08.2018 г. за покупко - продажба на електрическа енергия, включващ участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, който по своето съдържание попада в предметния обхват на чл. 11., т. 10 от ПТЕЕ. Посочил е, че по силата на същия ответникът се е задължил, в качеството му на търговец на електрическа енергия, снабден с лицензия, да доставя и продава на ищеца измерените количества нетна активна електрическа енергия, съгласно предоставените от мрежовия оператор стойности от СТИ, срещу уговорена цена, която купувачът е длъжен да заплати въз основа на издадена от доставчика фактура, какъвто е произходът и на процесната за сумата от 54 490.98 лв..

За безспорен е приет и факта, че по силата на чл. 7, ал. 4 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти на търговец на електрическа енергия, сключен на 26. 01. 2016 г. между “ЕНЕРГО - П. Е. У” ЕООД, като търговец на електрическа енергия и „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“АД, като мрежов оператор, е уговорено при установено неизмерване, непълно или неточно измерване, мрежовият оператор да предоставя съответната информация на търговеца на електроенергия за дължимата сума от съответния клиент, на база коригираните количества електроенергия. Позовавайки се на така създадената от рамковото споразумение възможност, на констатациите в приложения по делото протокол № 5100277 /04.12.18 г., безспорно съставен при извършена на същата дата справка по електромер, фабричен № 1114090935660590, за обект „Завод за безалкохолни напитки“, [населено място] - безусловно подписан и от представител и на потребителя, както и на заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза, които е обсъдил в тяхната съвкупност, въззивният съд е счел за установено в хода на процеса и твърдяното от ответника нерегламентирано вмешателство в измервателната схема на СТИ, чрез монтиране на допълнителни елементи (проводници), позволяващи дистанционно въздействие върху функцията му и неотчитане на част от консумираната енергия, но е отрекъл да е доказано, че фактурираното допълнително количеството електрическа енергия е реално доставено на ищеца. Изграденият правен извод е аргументиран с изрично отразеното от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, че до момента на разглеждане на спора не съществува нито технически уред, нито техническа възможност за установяване точното количество неотчетена електрическа енергия за минал период, поради което е прието, че и начислената на ищеца допълнителна електрическа енергия не е реално доставената и потребена от последния, а коригираната от оператора на електрически мрежи „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, единствено въз основа на процесния Рамков договор, който е непротивопоставим на търговеца „РУМЕНС“ ЕООД и не го обвързва. В допълнение Варненският апелативен съд се е позовал и на липсата на създадена от законодателя възможност за извършване на съответна корекция за минал период при констатирано неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, неизмерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, която е била допустима от нормите на чл. 47- чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия( ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98/13 г., приети от ДКЕВР, на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), но до отмяната им с влезлите в сила решения на ВАС: № 1500/ 06.02.2017 г., по адм. д.№ 2385/2016 г. и № 2315 от 21.02.2018 г., по адм. д.№ 3879/2017 г. Обстоятелството, че новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия( ПИКЕЕ), приети след отмяната на предходните такива, са обнародвани едва на 30.04.2019 г., според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, означава, че към датата на извършване на процесната проверка, не съществува регламентирано от закона право и създаден за упражняването му ред, позволяващи на електроразпределителните дружества, респ. на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“ АД, да коригират едностранно доставено на потребител количество електрическа енергия за минал период, вкл. и визираният в исковата молба - 06.09.2018 г.- 04.12.2018 г. Затова и според Варненския апелативен съд ответникът не установява фактурираната от него сума да е дължима от ищеца.

Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно. Формулираният от касатора въпрос № 2, който доуточнен от състава на касационната инстанция, съобразно правомощията й, разяснения в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е: “Налице ли е правно основание за корекция в сметката на потребител за минал период при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, след изменението на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), в сила от 17.07.2012 г., т. е. отмяната на Правила за изменение на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ, бр. 98/ 12. 11.2013 г. и преди приемане на действащите ПИКЕЕ( обн. В ДВ бр. 35/30.04.2019 г.)? “, като включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, отговоря на критериите, в цитираната задължителна практика и обосновава общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Основателно по отношение на същия е и поддържаното допълнително селективно основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК на ВКС: по гр. д.№ 2991/2018г. на ІІІ г. о. и № 21 от 01.03.217 г., по гр. д.№ 50417/2016 г. на І г. о., е прието, че от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по - малък размер и съответно заплатена по малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащането й. Дори да липсва специална уредба, този извод произтича както от общото законово правило, че купувачът следва да заплати цената на доставената стока, така и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение на поставения материалноправен въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол, е в различен смисъл, което изисква и извършване на преценка за съответствието му с формираната казуална практика на касационната инстанция.

Останалите поставени от жалбоподателя въпроси не са обуславящи за изхода на делото и по тях касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Евентуалното им обсъждане от състава на касационната инстанция ще е при произнасяне по същество на касационната жалба.

С оглед изхода на делото в производството по чл. 288 ГПК на касатора следва да бъде указано да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 1089.82 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 142 от 14.07.2020г., по в. т. дело № 42/2020 г.

УКАЗВА на „ЕНЕРГО П. Е. У“ ЕАД –гр.Варна, в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 1089.82 лв.( хиляда осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки), на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в рамките на същия срок представи по делото и съответния платежен документ.

ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания в определения от съда срок, касационната жалба ще бъде върната.

СЛЕД представяне на доказателства за внесена държавна такса в посочения срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: