чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл.

131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/,отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената касационна жалба от "ПРИСТАНИЩЕН КОМПЛЕКС -РУСЕ" - ЕАД - гр. Р. чрез процесуалния му представител адв.. Д. срещу решение № 3 от 07.01.2010г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 1649/05г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 416/26.05.05г., издаден от данъчен орган при ТДД-Р у., потвърден с решение № 680/15.08.05г. на Регионален данъчен директор при РДД-Варна, с който е определено задължение за внасяне на ДДС в размер на 31063.09 лв. и лихви за забава в размер на 6402.16 лв. и данък по чл. 36, ал. 1 от ЗКПО отм. за 2001г. в размер на 16 778.96 лв. и лихва за забава - 8672.85 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, обжалваното решение няма мотиви, а като текст преповтаря решението на Регионалния данъчен директор. Относно облагането по ЗДДС, по отношение на доставчиците, които не са открити от вещото лице, следва да се има предвид, че в. л. Мачева близо три години не е изготвила заключението по експертизата, която й е възложена. Относно доставчиците "Перфект"-ЕООД, "ЕЛ ГРУП" - ЕООД, "ТОТАЛ ТРЕЙД Н"-ЕООД и "ЕЛКОМ"-ЕООД определянето на задължение за ДДС е незаконосъобразно, тъй като данъкът е начислен от доставчиците, сделките са намерили отражение в техните счетоводства, стоките са запрходени при получателя, цената е платена. Незаконосъобразно е и облагането по ЗКПО. Неправилен е изводът на съда, че работното облекло не е определено по вид, материя и цвят, т. е. че е нарушено изискването на чл. 8 от НБРУО. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА и да се присъдят направените от дружеството - жалбоподател разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП - не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред ВОС е бил ДРА №

416/26.05.05г., издаден от данъчен орган при ТДД-Р у., потвърден с решение № 680/15.08.05г. на Регионален данъчен директор при РДД-Варна. Със същия е отказано на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "АНСЕЛ"-ЕООД, "ВИТЕЛ"-ООД, ЕТ "Техноком - М. М."; "ЕЛБО"-ЕООД, ЕТ "ИЛИМЕКС-И. Й.", "Комплексстрой"-ЕООД, "ФИНЕС 2001"-ЕООД, "ПЕРФЕКТ"-ЕООД, "ТОТАЛ ТРЕЙД-Н"-ЕООД, "ЕЛКОМ-2000"-ЕООД, "ЕЛ ГРУП"-ЕООД на основание чл. 64, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. за данъчните периоди през 2000г. и 2001г. и на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 във вр. с ал. 5 от ЗДДС отм. за данъчните периоди през 2002г., 2003г. и 2004г., както и на основание чл. 64, т. 5 от ЗДДС отм. в размер на 1163.79 лв. по пет фактури, издадени през 2001г.

и е определено задължение за данък по чл. 36, ал. 1 от ЗКПО отм. за 2001г. в размер на 16 778.96 лв. и лихва за забава - 8672.85 лв. І. По ЗДДС отм. : По отношение на доставките от

"АНСЕЛ"-ЕООД, "ВИТЕЛ"-ООД,ЕТ "ИЛИМЕКС-И. Й.","ФИНЕС 2001"-ЕООД, "ЕЛБО"-ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит е отказано, тъй като доставчиците не са открити на декларираните от тях данъчни адреси и при връчени искания по реда на чл. 50 от ДПК отм. от тяхна страна не са представени доказателства за начисляване на данъка и отразяванвето му като задължение към бюджета в счетоводствата им по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. , съответно за реалността на извършените доставки и правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС отм. за данъчните периоди 2000г. и 2001г. и на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. за останалите периоди. Констатациите в ДРА не са оборени в хода на съдебното производство. Посочените доставчици не са открити и от вещото лице по назначената ССЕ. В случая забавянето при изготвянето на експертизата не се е отразило на възможността същите да бъдат открити, тъй като това е било невъзможно още в хода на ревизията. На доставчиците

ЕТ "Техноком - М. М." и "Комплексстрой"-ЕООД са връчени искания за прпедставяне на доказателства за начисляването на данъка и реалността на доставките в хода на ревизията, но такива не са били представени. По отношение на фактурата, издадена от "Комплексстрой"-ЕООД, правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. , а по отношение на фактурите, издадени от ЕТ "Техноком - М. М." на основание чл. 64, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. . Доставчикът ЕТ "Техноком - М. М." не е открит от вещото лице с оглед проверка на счетоводството му, а по отношение на доставчика "Комплексстрой"-ЕООД в заключението не се съдържат данни да е търсен. Следователно, по отношение и на тези двама доставчици констатациите в ДРА не са опровергани от жалбоподателя в хода на съдебното производство и окръжният съд правилно и законосъобразно е потвърдил ДРА.

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по три фактури, издадени от "ПЕРФЕКТ"-ЕООД, с №№ 870/30.07.03г. за доставка на ел. материали - четкодържатели и реле; № 876/30.10.03г. за доставка на малък токосъбирач и № 880/09.12.03г. за доставка на реле. Начисляването на данъка по фактурите не е спорно. То е установено и от вещото лице по назначената ССЕ. От същото се установява, че стоките са били заприходени при доставчика по стоковите му сметки. Тези по първите две фактури са закупени от физически лица - С. А. К. и А. П. Б. и са им заплатени с РКО №№ 163/30.07.03г. и 238/30.10.03г. Физическите лица потвърждават продажбата от тях на

"ПЕРФЕКТ"-ЕООД процесните стоки и представят писмени декларации за това, както и РКО, с които същите са им заплатени, само че не представят доказателства за това от кого са ги закупили, като твърдят, че са ги закупили от пазарите и нямат документ, с който да установят този факт. Според ССЕ, стоките са приети от дружеството-жалбоподател в склада му със складови разписки и счетоводно това е отразено по дебита на сметка 302 "Материали" и по кредита на сметка 401 "Доставчици". Начислен е ДДС във връзка с покупките. Представени са разписки-искания за изписването на материалите и отпускането на същите е осчетоводено по дебита на сметка 601 "Разходи за материали" и по кредита на сметка 302 "Материали". Вложени са в поддържане на съоръжения на пристанище Русе. Разплащането на цялата стойност по фактурите е извършено с платежни нареждания от банковата сметка на получателя по банковата сметка на доставчика. Правото на данъчен кредит е оказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 във вр. с ал. 5 от ЗДДС отм. в целия му размер, поради непредставянето от страна на физическите лица на поисканите им доказятелства. По отношение на третата фактура - № 880/ 09.12.03г. от страна на прекия доставчик не са представени никакви доказателства. Разпоредбата на чл. 65, ал. 5 от ЗДДС отм. предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размера, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставка, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4. След като доставката от физическите лица на дружеството не е облагаема доставка и по нея нама издадена данъчна фактура, цитираната разпоредба не може да намери приложение. Недоказването на произхода на стоката от страна на физическите лица не е основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество, след като не е оспорена от страна на данъчните органи в ДРА реалността на доставката от прекия доставчик на същото дружество, а и това обстоятелство е установено и в съдебното производство чрез заключението на ССЕ. С оглед на изложеното, по фактури с №№

870/30.07.03г. за доставка на ел. материали - четкодържатели и реле; № 876/30.10.03г. за доставка на малък токосъбирач следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 482.40 лв.

По същия начин стоките по издадените от "ЕЛ ГРУП Р" - ЕООД по фактури с №№ 562/21.10.03г. за доставка на жив. лампи и 929/16.02.04г. за доставка на реле за време, които са закупени от физически лица, на които са били заплатени с РКО съответно с №№ 68/21.10.03 и 112/16.02.04г. Физическите лица потвърждават продажбите на стоките и представят декларации и РКО, но не могат да представят доказателства във връзка с придобиването им от тяхна страна. Тези стоки са заприходени и в счетоводството на дружеството-доставчик по дебита на сметка 302 "Материали" и по кредита на сметка 401 "Доставчици". Издадени са стокови разписки, с които са приети в склада. Вложени са при извършен текущ ремонт на съоръжения, за което са изписани срещу разписки-искания за отпускането им от склада. Извършено е осчетоводяване при влагането им в производствения процес по дебит сметка 601 "Разходи за материали" и по кредита на сметка 302 "Материали". Отново, както беше посочено по-горе, разпоредбата на чл. 65, ал. 5 от ЗДДС отм. не може да намери приложение по отношение на една необлагаема доставка, каквато е тази от физическите лица на дружеството-доставчик, поради което следва да се признае данъчният кредит по двете фактури в размер на 210 лв. Същият доставчик е издал още две фактури - №№ 1746/22.06.04г. и 1935/21.12.04г. По отношение на тях констатациите на вещото лице съобразно счетоводните данни при доставчика и при жалбоподателя са същите - установено е начисляване на данъка и заплащане по банков път, както и заприходяване на стоките по стоковите сметки на прекия доставчик и на жалбоподателя и съответно - изписването им при жалбоподателя и влагането им в производствения процес. С. по тези две фактури обаче са придобити от прекия доставчик от "ТОТАЛ ТРЕЙД Н"-ЕООД съгласно фактура № 231/21.12.04г. По отношение на тази предходна доставка

"ТОТАЛ ТРЕЙД Н"-ЕООД не е представил поисканите му доказателства и начисляването на данъка не е установено. Това обстоятелство не е установено и от вещото лице по назначената ССЕ. Поради това, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 във вр. с ал. 5 от ЗДДС отм. следва да се откаже правото на данъчен кредит в размер на 3 800 лв., какъвто е размерът по фактура № 231/21.12.04г., а не 5734 лв.

Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит и по две фактури, издадени от

"ТОТАЛ ТРЕЙД Н"-ЕООД - №№ 147/22.06.04г. в размер на 1996.80 лв. и 164/17.11.04г. в размер на 1223.40 лв. Счетоводството на прекия доставчик е проверено от вещото лице, което е установило отразяването на фактурите и извършеното плащане по банков път с платежни нареждания, като ДДС е платен по ДДС-сметката на доставчика. Установено е, че стоката по първата фактура е закупена от физическо лице, което е потвърдило това в писмена декларация и му е заплатена с РКО. По втората фактура предходен доставчик е "Сцила"-ЕООД по фактура, издадена след датата на фактура № 167/17.11.04г. Вещото лице не е дало заключение, че стоките по фактура №

167/17.11.04г., са били заприходени в материалната сметка на прекия достачвик и че са били налични при него към датата на доставката, поради което констатациите на данъчния орган за недоказана реалност на тази доставка не са опровергани. Поради изложеното, следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит само по фактура № 147/22.06.04г. в размер на 1996.80 лв. По доставките от "ЕЛКОМ 2000" - ЕООД:

1. Отказано е право на данъчен кредит по ф. № 51/14.10.03г. в размер на 395.40 лв. за доставка на Автоматичен прекъсвач ЕL 400 А/1600 А - 3 бр. Не са представени доказателства за това от кого като предходен доставчик е придобита стоката и съответно, че доставчикът е разполагал с нея, за да я предаде на получателя. 2.

Отказано е право на данъчен кредит по ф. № 101/18.11.03г. в размер на 648.23 лв. за доставка на прожектор комплект с матолхалогенна лампа 400 W. Отново не са представени доказателства за това от кого като предходен доставчик е придобита стоката и съответно, че доставчикът е разполагал с нея, за да я предаде на получателя. Представени са фактури, по които е придобит такъв прожектор, но те са от 2004г.

3.

Отказано е право на данъчен кредит по ф. № 92/02.12.03г. в размер на 162 лв. за доставка на прекъсвач А-800-А, но тази фактура не е представена от прекия доставчик, нито пък е установено, че последният е разполагал с такъв прекъсвач, за да го предаде на получателя.

4.

Отказано е право на данъчен кредит по ф. № 119/15.01.04г. в размер на 134 лв. за доставка на автоматичен прекъсвач АЗ/175А-350А и краен изключвател. Не са представени доказателства за това от кого като предходен доставчик е придобита стоката и съответно, че доставчикът е разполагал с нея, за да я предаде на получателя.

5.

Отказано е право на данъчен кредит по ф. № 146/19.03.04г. в размер на 560 лв. за доставка на маломаслен прекъсвач А 20 /500/8. и по ф. № 152/29.03.04г. в размер на 156.40 лв. за доставка на контрольор В/ S 6 GANZ. Като предходен доставчик е посочен "ТОТАЛ ТРЕЙД Н" - ЕООД по ф. № 136/31.03.04г. Предходният доставчик не е представил поисканите му доказателства във връзка с издадената фактура №

136/31.03.04г.

6.

Отказано е право на данъчен кредит по ф. № 162/30.03.04г. в размер на 996 лв. Тази фактура не е представена от прекия доставчик. Същата не е проверена и коментирана и от вещото лице по назначената ССЕ. То е открило фактура № 153/30.03.04г., но с ДДС в размер на 1195.20 лв.

7.

Отказано е право на данъчен кредит по ф. № 174/29.04.04г. в размер на 1145 лв. с предмет на доставката маломаслен прекъсвач 20/250/6 и краен превключвател силиконов /Германия/. Не са представени от страна на прекия доставчик доказателства за това от кого и кога е придобил стоките и че е разполагал с тях, за да ги предаде на получатела по процесната фактура.

8. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по две фактури с №№ 192/21.05.04г. /ДДС 398.40 лв./ и 191/21.05.04г. /ДДС 1593.60 лв./ с предходен доставчик "ЕЛ ГРУП -Р" - ЕООД по фактури с №№ 1739/21.05.04г.; 1740/30.05.04г. и 1741/31.05.04г. за доставки на 5 бр. електрохидр. бремзи. Правото на данъчен кредит е отказано от една страна за това, че фактурите с №№

1740/30.05.04г. и 1741/31.05.04г. са издадени след датата на процесните две фактури и от друга страна, тъй като при проверката на предходния доставчик

"ЕЛ ГРУП -Р" - ЕООД е установено, че тези 5 бр. електрохидр. бремзи са закупени от физическото лице С. К. и са му заплатени с РКО № 238 от 21.05.04г. Физическото лице потвърждава извършената продажби в писмена декларация и представя РКО. След като стоките са придобити от "ЕЛ ГРУП -Р" - ЕООД на 21.05.04г. от физическото лице, то това показва, че към датата на издаването на процесните фактури то е разполагало с тях и е можело да ги предаде на прекия доставчик. При това положнение, според настоящия съдебен състав на ВАС, неправилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с №№ 192/21.05.04г. /ДДС 398.40 лв./ и 191/21.05.04г. /ДДС 1593.60 лв./, след като вещото лице е констатирало получаването на стоките от дружеството-жалбоподател и влагането им в производствената му дейност.

9.

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по ф. № 415/12.07.04г. в размер на 1364.60 лв. за доставка на ел. материали с предходен доставчик "Т. М. И.-2"-ЕАД по фактура, издадена на 29.07.04г., т. е. след датата на процесната доставка.

10.

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по ф. 434/19.08.04г. в размер на 160.40 лв. с предходен доставчик "ФИЛКАБ"-АД по ф. № 1500011414/28.05.04г., в която няма включени такива стоки, каквито са посочени в процесната фактура.

11.

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по ф.№ 466/30.09.04г. в размер на 1462.80 лв. за доставка на пусково съпротивление 80 КW - 6 бр. Предходен доставчик е "ВИА ТРЕЙД"-ЕООД по ф. № 111/29.09.04г., а негов предходен доставчик - "ГЛОБАЛ ВТ"-ЕООД по фактура № 2066/31.03.04г. Последният не е представил поисканите му доказателства. След като не се оспорва реалността на доставката между прекия доставчик и жалбоподателя и получаването и реализирането на стоките се установява и от заключението на вещото лице, а правото на данъчен кредит се отказва на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС във вр. с ал. 5 за това, че не са представени поисканите доказателства от предходен по веригата доставчик, то тогава правото на данъчен кредит следва да се откаже в размера на предходната доставка, така както изисква разпоредбата на ал. 5 - в случая този размер е 1320 лв., вместо 1462.80 лв.

12.

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по ф.№ 468/27.10.04г. в размер на 1136 лв. за доставка на прекъсвач с моторно задвижване и посочен предходен доставчик "Т. М. И. - 2"-ЕАД по ф. № 1 000016916/29.07.04г., в която липсва такъв прекъсвач.

13.

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по ф № 491/23.12.04г. в размер на 1925 лв. с предмет на доставка - въздушен пускател 250 А. с предходен доставчик "ТМТ ЕЛКОМ"-ЕООД по ф. № 0400037696/19.11.04г., в която няма посочен такъв въздушен пускател.

14. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по ф. № 492/23.12.04г. в размер на 116 лв. за извършен ремонт на ротор. Прекият доставчик е посочил, че ремонтът е извършен от

"ФИЛКАБ"-АД по ф. № 1564/29.06.04г., но не е представил такава фактура, а ДКИ с посочения номер.

При така установените факти, следва да се посочи, че

въпреки че този доставчик е намерен и в хода на ревизията и от вещото лице във връзка с изготвянето на ССЕ, то не е направило констатации за това кога и на какво основание са заприходени процесните стоки по стоковите му сметки; не е посочило срещу всяка една от фактурите коя е предходната доставка и не е установило по категоричен начин, че към датите на процесните фактури, издадени на дружеството-жалбоподател този доставчик действително е разполагал с тези стоки. Дори и в случаите на посочени предходни доставчици, техните счетоводства не са били проверени и не е установено кога и на какво основание при тях са заприходени стоките и дали ДДС е начислен с оглед приложението на ал. 5 от чл. 65 на ЗДДС отм. . Обстоятелството, че стоките по процесните фактури са заприходени в счетоводството и в склада на жалбоподателя само по себе си не доказва реалност на доставката, доколкото не установява факта, че стоката е доставена именно от посочения във фактурите доставчик. Още повече, че разпоредбата на чл. 65 от ЗДДС отм. позволява да бъде отказано право на данъчен кредит и във връзка с предходни доставки.

Правилно е потвърден от съда ДРА в частта му, в която на основание чл. 64, т. 5 от ЗДДС отм. в размер на 1163.79 лв. по пет фактури, издадени през 2001г., с оглед вида на закупените стоки.

ІІ. По ЗКПО отм. :

Данъчният орган е приел, че разходите, направени през 2001г. от ревизираното дружество в размер на 83894.79 лв., не са такива за осигуряване на безплатно работно облекло на работниците и служителите, тъй като това облекло не отговаря на изискванията на Наредбата за безплатно и униформено облекло, утвърдена с ПМС № 72 от 30.12.86г., а са социални разходи по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО отм. , поради което следва да бъдат обложени с данък по чл. 36, ал. 1 от ЗКПО отм. .

Действително от данните по делото се установява, че на работниците и служителите е раздавано облекло, което не може да бъде определено като работно по смисъла на цитираната наредба, а по скоро по своето предназначение има белезите на лично облекло - костюми, ризи, блузи, сака, канадки, обувки и пр. Съгласно чл. 7 от цитираната наредба, работното облекло се осигурява на работниците, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. Чл. 8 изисква да бъде определен вида, модела, материята, цвета, отличителните знаци и сроковете за износване. Съгласно чл. 12, ал. 1, работното облекло се дава безплатно в готов вид, означава се със знака на предприятието и се ползва само по време на работа. Административното ръководство има задължението по чл. 13 да осигури необходимите гардероби, шкафове или подходящи помещения за съхранение на личното и работното облекло на работниците. Изпирането и възстановяването на работното облекло се извършват от предприятието за негова сметка. По делото липсват доказателства за това, че закупуваното облекло отговаря на цитираните изисквания за работно облекло - по отношение на отличителни знаци, напр. или за направени от предприятието разходи за изпиране и възстановяване на същото. Не може да се приеме, също така, че посочените видове облекло -

костюми, ризи, блузи, сака, канадки, обувки и пр. имат за цел да предпазят личното облекло и са използвани само в рамките на работното време. Спорен е обаче въпросът дали разходите за закупуването му са социални разходи по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО отм. , според който това са предоставените придобивки съгласно чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 293, ал. 1 от КТ, начинът на използването на средствата за социално-битово и културно обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. В случая данни за такова липсват. Според чл. 294 от КТ, на работниците и служителите може да се осигуряват: организирано хранене съобразно рационалните норми и специфични условия на труд; търговско и битово обслужване чрез изграждане и поддържане на търговски обекти и бази за услуги; транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; бази за дълготраен и краткотраен отдих; физическа култура, спорт, туризъм; бази за културни занимания, клубове, библиотеки и др.; подпомагане на младите и новопостъпилите работници и служители; задоволяване на други социално-битови и културни потребности. За предоставянето от предприятието на средства за закупуване на дрехи от работниците и служителите няма решение на общото събрание и не може да се приеме, че се касае за задоволяване на социално-битови и културни потребности по смисъла на чл. 294 от КТ.

Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, в случая е следвало съдът, като съд по същество, да обсъди приложението на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО отм. , ред. ДВ, бр. 104/2000г., според която счетоводният финансов резултат /печалба или загуба/ се увеличава с разходите, несвързани с дийността като разходи за облекло /без работно и униформено/ и да определи дължимия по ЗКПО отм. за 2001г. данък, като постави съответната задача на вещото лице по назначената ССЕ. Като не е изпълнил това свое задължение по чл. 130 от ДПК отм. ВОС е допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението в този част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, съответни на отменената част от ДРА - в размер на 136 лв. Присъдените на ответника за първоинстанционното производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да се намалят с посочената сума по компенсация, както и с размера на юрисконсултското възнаграждение, съответстващо на правния интерес по отменената част на решението, в която е върната за ново разглеждане.

С оглед на така изложените съображения, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 3 от 07.01.2010г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 1649/05г., с което е отхвърлена жалбата на "ПРИСТАНИЩЕН КОМПЛЕКС -РУСЕ" - ЕАД - гр. Р. срещу ДРА № 416/26.05.05г., издаден от данъчен орган при ТДД-Р у., потвърден с решение № 680/15.08.05г. на Регионален данъчен директор при РДД-Варна

,

в частта му относно: отказано право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: №

870/30.07.03г. и № 876/30.10.03г., издадени от "ПЕРФЕКТ"-ЕООД, в размер на 482.40 лв.; по фактури с №№ 562/21.10.03г. и 929/16.02.04г., издадени от "ЕЛ ГРУП-Р"-ЕООД в размер на 210 лв. ;

по фактури с №№ 1746/22.06.04г. и 1935/21.12.04г., издадени от "ЕЛ ГРУП-Р"-ЕООД в размер на 1934 лв.; по фактура № 147/22.06.04г., издадена от "ТОТАЛ ТРЕЙД Н"-ЕООД, в размер на 1996.80 лв.; по фактури с №№ 192/21.05.04г. и 191/21.05.04г.,издадени от "ЕЛКОМ 2000" - ЕООД, в размер на общо 1992 лв.; по ф.№ 466/30.09.04г., издадена от "ЕЛКОМ 2000" - ЕООД, в размер на 142.80 лв. със съответните лихви за забава, както и относно определения за 2001г. данък по чл. 36, ал. 1 от ЗКПО отм. в размер на 16 778.96 лв. и лихва за забава - 8672.85 лв., а в частта му за разноските за разликата над 676.74 лв. до 1598.34 лв. и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

ДРА № 416/26.05.05г., издаден от данъчен орган при ТДД-Р у., потвърден с решение № 680/15.08.05г. на Регионален данъчен директор при РДД-Варна

,

в частта му относно: отказано право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: №

870/30.07.03г. и № 876/30.10.03г., издадени от "ПЕРФЕКТ"-ЕООД, в размер на 482.40 лв.; по фактури с №№ 562/21.10.03г. и 929/16.02.04г., издадени от "ЕЛ ГРУП-Р"-ЕООД в размер на 210 лв. ; по фактури с №№ 1746/22.06.04г. и 1935/21.12.04г., издадени от "ЕЛ ГРУП-Р"-ЕООД в размер на 1934 лв.; по фактура № 147/22.06.04г., издадена от "ТОТАЛ ТРЕЙД Н"-ЕООД, в размер на 1996.80 лв.; по фактури с №№ 192/21.05.04г. и 191/21.05.04г.,издадени от "ЕЛКОМ 2000" - ЕООД, в размер на общо 1992 лв.; по ф.№ 466/30.09.04г., издадена от "ЕЛКОМ 2000" - ЕООД, в размер на 142.80 лв. със съответните лихви за забава.

ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд по жалбата на "ПРИСТАНИЩЕН КОМПЛЕКС -РУСЕ" - ЕАД - гр. Р. срещу ДРА № 416/26.05.05г., издаден от данъчен орган при ТДД-Р у., потвърден с решение № 680/15.08.05г. на Регионален данъчен директор при РДД-Варна

,

в частта му относно

определения за 2001г. данък по чл. 36, ал. 1 от ЗКПО отм. в размер на 16 778.96 лв. и лихва за забава - 8672.85 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ З. Ш.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Е. М.

М.З.