Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. С. А. против решение № 394 от 17.01.2013 г. по адм. дело № 3087 / 2012 г. на Административен съд София - град, с което жалбата му против решение № 4821/ 27.02.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено или евентуално след отмяната – делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд София – град да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът УМБАЛ „Св. И. Р.” ЕАД оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспореното решение е постановено от компетентния орган в рамките на предоставените на КЗЛД правомощия. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) комисията е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия...