Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. З. О. от с. Р., общ.Търговище, против Решение №106 /28.12.2012 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. дело № 201 /2012 г, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-СИР-173 /23.10.2012 г, на началника на РДНСК-Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Постройка за сезонно ползване", находящ се в поземлен имот №73626.153.924 по КК на гр. Т., местност „Юкя”.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му.

Ответната страна Началникът на РДНСК-СИР оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й и при липса на някое от основанията по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на събраните по делото доказателства е установено безспорно, че процесният строеж е извършен през 1970 г. в земеделски имот без изискващите се строителни книжа, без действащ ПУП и промяна предназначението на имота, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Строежът не е търпим в хипотезата на §16, ал. 1 ПР на ЗУТ (приложимият материален закон към момента на издаване на оспорения административен акт - чл. 142, ал. 1 АПК), защото е извършен в...