Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. Д., жив. в гр. П., срещу решение №28/31.01.2012 г. по ахд № 790/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № З - 2607/27.09.2011 г. на директора на ОДМВР - Пазарджик. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на всички разноски по делото.

Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пазарджик, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнагражадение за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че оспорената пред него заповед, с която на полицай И. П. Д., младши автоконтролъор I степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР гр. П. е наложено дисципрлинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория "Е" - I степен е законосъобразна, независимо от недоказаността на извършените нарушения по т. 1 - 9, 13 -15, за което е изложил мотиви. Съдът е посочил, че заповедта е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 228, т. 3 във връзка...