ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1008

гр. София, 04.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от М. И. К. гражданско дело № 20248002103228 по описа за 2024 година

намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр. д. №336/24 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен за размера над присъдените 5 000 лв. до претендираните 200 000 лв. искът на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.131, ал.1,т.4 и 12, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК и две престъпления по чл.144, ал.3, пр.1, вр. с ал.1 НК, за които наказателното производство е прекратено с прокурорско постановление от 14.12.22 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Обосновава обаче само допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по следните два правни въпроса: 1.При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?; 2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице? Твърди във връзка с първия въпрос, че АС не обсъдил всички обстоятелства, посочени във въззивната жалба, а именно наличието на повдигнати обвинения, за които - макар формално прокуратурата да е постановила прекратяване поради изтичане на давност за наказателното преследване, фактически се отнася текст от НПК за прекратяване на наказателното преследване поради липса на престъпление. Във връзка с втория въпрос сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС в цитираните многобройни определения по чл.288 ГПК.

Специфичните допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК не са конкретизирани и обосновани от касатора и затова ВКС не дължи произнасяне за тях – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли иска над присъдените 5 000 лв. въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца е започнало на 19.01.16 г. За повече от 7 месеца спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, заменена с „парична гаранция“ от 3 000 лв. По досъдебното производство/ДП/ са извършени многобройни следствени действия, посочени подробно от АС. На 1.09.21 г. ДП е предявено на ищеца в качеството му на обвиняем. След извършване на указани от прокурора допълнителни следствени действия, разследването му е било повторно предявено. Със заключително мнение за прекратяване на производството разследващият полицай го е изпратил на СРП на 8.12.22 г. На 14.12.22 г. с прокурорско постановление на СРП наказателното производство е прекратено. В мотивите на постановлението е прието, че средната телесна повреда е причинена по непредпазливост – чл.133 НК и с оглед предвиденото в тази хипотеза наказание давността е изтекла на 19.01.21 г. Същото е прието и за леката телесна повреда по хулигански подбуди. По отношение на заканата за убийство по чл.144, ал.3 НК е посочено, че липсва съставомерност на деянието.

Според АС от данните по делото се установява, че ищецът е бил четирикратно осъждан за престъпления по чл.354а НК / свързани с производство, държане и разпространение на наркотици/, извършени в периода 2010-12 г. От показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецът не бил в добро психическо състояние – бил депресиран, изпитвал страх и паника, изолирал се от околните. Установено е още, че за обвиненията за нанесени телесни повреди е изтекла предвидената в закона давност. Процесуалните действия, извършени преди изтичане на давността не дават право на обезщетение – те са законни, поради което липсва незаконност на действията на държавния орган, като основна предпоставка за обезвредата по чл.2 ЗОДОВ /ТР №3/2005 г. ОСГК/. Процесуалните действия след изтичане на давността / от 19.01.21 г. до 14.12.22 г./ обаче имат незаконен характер – поддържали са висящността на производството, без основание за това. За търпените за този период вреди във връзка с обвинението за нанесени телесни повреди ищецът има право на обезщетение. Той има право на обезщетение и за целия период на наказателното преследване по незаконните обвинения по чл.144 НК – 19.01.16 г. -14.12.22 г.

При установените по делото обстоятелства относно понесените от ищеца морални вреди – притеснения и демотивация, които обаче били преходни, предишните му осъждания, които занижават степента на причинения от обвинението социален и психически дискомфорт и надвишаващата разумната продължителност на наказателното производство, въззивният съд е определил справедлива обезвреда в размер на 5 000 лв. Посочил е, че по делото няма данни за причинени на ищеца с незаконното обвинение здравословни проблеми, упражнено неправомерно въздействие чрез заплахи и насилие, а процесът, макар и по-продължителен, се е характеризирал с известна динамика и ритмичност – били извършени многобройни действия по събиране на доказателства. Съобразил се е и с обществено - икономическите условия в страната, както и със съдебната практика за обезщетяване на вреди в подобни случаи.

При тези данни по делото ВКС намира, че не са налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора два правни въпроса. Конкретните обстоятелства на случая са установени и анализирани от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г., т.ІІ и ТР №3/2005 г. ОСГК. Въз основа на тях е определен конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Сочените към втория въпрос определения по чл.288 ГПК не са практика на ВКС / ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/2011 г. ОСГТК/ и не доказват твърдяното противоречие на въззивното решение с тази практика. Независимо от това следва да се отбележи, че и в случая /както и с недопуснатите с тези определения до обжалване и влезли в сила въззивни решения/ размерът на обезщетението по чл.52 ЗЗД е определен след обсъждане на всички обстоятелства, относими към характера и тежестта на моралните вреди, причинени с незаконно обвинение. Такива обстоятелства са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство по незаконното обвинение, видът на взетата по него мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца, трайните последици от обвинението за него и др./р. по гр. д. №1916/09 г. на четвърто г. о. на ВКС/.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №336/24 г. от 8.05.24 г.

Определението е окончателно.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________