Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Ю. И. Г. от гр. С., против решение № 1359 от 14.01.2008 г., постановено по адм. дело № 6550/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му.
Ответникът – министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли и моли съда да отхвърли същата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Ю. И. Г. против заповед № 2003010533/15.12.2003 г. на ВРИД началник на Направление „Документи за самоличност” към Дирекция на национална служба „Полиция”, с която на касатора е наложена принудителна административна мярка „да се откаже издаването (да се отнемат издадените) на паспорти или заместващите ги документи със срок от 15.12.2003 г. до отпадане на основанието” на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС).
Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.
Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По безспорен начин по делото е установено, че касаторът към момента на налагане на принудителната административна мярка е имал публични задължения в големи размери, като от Публичния изпълнител при АДВ – Регионална дирекция София е направено писмено искане до органите на МВР съобразно разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБДС (в редакцията му ДВ бр. 29 от 2003 г., приложима в конкретния случай) във вр. чл. 145 ал. 8 т. 2 б.”а” и „б” ДПК отм. за налагане на ПАМ. По несъмнен начин по делото е установено, че към момента на постановяване на ограничителната мярка публичното задължение съществува и не е погасено.
По несъмнен начин по делото е установено, че по отношение на касатора са били налице всички посочени материалноправни предпоставки за издаване на оспореният административен акт.
По същество съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като ограничителната мярка е била наложена на Гроздев, в качеството му на едноличен търговец, поради наличие на публични задължения в особено големи размери. Съдът е приел за правно ирелевантно обстоятелството, че от налагането на мярката на 15.12.2003 г. е изминал дълъг период от време, тъй като при извършената проверка за законосъобразност на акта е установено, че към момента на постановяването му са били налице предпоставките по чл. 75 т. 5 ЗБДС – наличие на публично правно задължение на Гроздев в особено големи размери по смисъла на §1 т. 8 ДР на ДПК отм. , като задължението му не е било надлежно обезпечени. Този довод е наведен и в касационната жалба, като настоящият състав също счита, че обстоятелството, че е изминал дълъг период от време е неотносим в случая, доколкото предмет на проверката, която е следвало да извърши първоинстанционният съд е за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт. При тази проверка съдът е длъжен да изследва дали актът е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, спазени ли са административно производствените правила при издаването му, както и дали актът е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел.
В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази проверка, като е установил фактическата обстановка, въз основа на събраните доказателства и въз основа на нея е обосновал извод, че оспорването на акта е неоснователно. Неоснователен е доводът, че съдът неправилно е извършил проверката за законосъобразност на акта към момента на постановяването му, а не към настоящият момент, тъй като действията на съда са изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 142 АПК.
Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел, оспореният пред него акт е в изискуемата се от закона форма, тъй като заповедта била мотивирана със съдържащите се в писмото на АДВ данни за наличие на публично задължение и макар в мотивите да не било посочено, че задължението не е обезпечено административният орган бил обосновал забраната с препращане към отделен акт.
Правилно съдът е приел, че няма законова пречка мотивите за издаване на акта да се съдържат в друг акт още повече, че в случая жалбодателят по същество не е оспорил факта, че задължението му е налице и към настоящият момент и не е обезпечено. НЬаведеният довод, че в случая наложената мярка е за прекомерно дълъг период в случая шест години, през който държавните служби не били изпълнили задълженията си по събиране на дълга му, при което бил нарушен баланса между държавния интерес и обема, интензитета и срока на процесуалната принуда върху него е неоснователен. Със същия период от време е разполагал и жалбодателят за да изпълни задълженията си към фиска, при което в конкретния случай се налага извода, че така наложената принудителна мярка съответства като обем и интензитет с целта на закона.
Ето защо доводите в касационната жалба за противното са неоснователни.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1359 от 14.01.2009 г., постановено по адм. дело № 6550/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ И. С. И.С.