О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 993

София, 04.03.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2492 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищцата Н. А. Т., чрез адв. Е. Ф. и ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура Варна, против решение № 33/11.03.2024 г. по в. гр. д. № 462/2023г. на Апелативен съд Варна, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е присъдена на ищцата, на основание чл. 2б ЗОДОВ, сумата от 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г.( преобразувано в ДП № 780-11/1998 г. по описа на ВОП-София и ДП 011- 048/1999г.) за периода от образуване на делото през м. януари 1991г. до 27.11.2022г., ведно със законната лихва от 27.11.2022г. до окончателното изплащане, и искът е отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., както и за заплащане на законната лихва върху главницата от 12 000 лв. за периода от 28.11.2019г. до 27.11.2022г.

Касаторът – ищец обжалва решението в частта, с която иска по чл. 2б ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., както и искането за заплащане на законната лихва върху главницата от 12 000 лв. за периода от 28.11.2019 г. до 27.11.2022г. Заявява и обосновава всички основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС...