Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на „Асат груп“ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., [адрес], представлявано от управителя А. Х., чрез адв. Н.Б., против Решение №925 от 12.11.2020г. на Административен съд Пазарджик по адм. д.№629 по описа за 2020г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-16001319000859-091-001/27.11.2019 г., на органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив с Решение №219 от 15.05.2020г., в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 7 951, 00 лв., с прилежаща лихва в размер на 1 437, 92 лв., както и в частта за допълнително установен ДДС в размер на 271 471, 55 лв. с прилежаща лихва 46 983, 42 лв. за ревизираните данъчни периоди м. 01 и 02.2018г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК.

Относно непризната вътреобщностна доставка (ВОД): Немотивирано първоинстанционният съд не оценил задълбочено и на практика неоснователно пренебрегнал приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, представения транспортен документ (екземпляр на ЧМР товарителница) и събраните гласни доказателства. Нарушени били правилата за разпределение на доказателствената тежест като на представени писмени доказателства в подкрепа на жалбата и свидетелски показания са противопоставени само твърдяни несъответствия между събраните документи. В нарушение на материалния закон съдът приел, че не са доказани предпоставките на чл. 7 и чл. 53 ЗДДС и не съобразил съдебната практика по прилагането им. В случай, че документите за доказване на ВОД и в частност транспортните документи се окажат с невярно съдържание, не следва да се приема отсъствие на ВОД. Това следвало от Решенията на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата по ДДС по дела...