7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1005

гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3246 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратура на Р. Б. и на П. Б. Т., чрез адв. Й. Н., срещу въззивно решение № 88/15.04.2024 г. по възз. гр. д. № 492/2023 г. на Апелативен съд – В. Т.

Прокуратурата обжалва въззивното решение в частта, с която след потвърждаване на решение № 454/15.08.2023 г., поправено с решение № 470/22.08.2023 г., постановени по гр. д. № 24/2023 г. на Окръжен съд – В. Т. е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на П. Т. сумата от 40 000 лв., заедно със законната лихва от 13.08.2021 г. - обезщетение за неимуществени вреди; сумата 6 190,11 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неполучено служебно възнаграждение за времето от 01.03.2016 г. до 24.05.2016 г.; сумата 964,75 лв. - обезщетение за забава върху тази сума за периода от 13.08.2021 г. до 11.01.2023 г.; както и сумата 46,27 лв. – платени от ищеца здравни осигуровки за периода 01.03.2016 г. – 24.05.2016 г. Обезщетенията са присъдени за вреди, причинени на ищеца от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, по ДП № 46/2015 г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 434/2015 г. на СП, наказателното производство, за което е прекратено с постановление на прокурора от 14.07.2021 г.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроси, които обобщени от състава на ВКС, се свеждат до: 1) задължението на съда да обсъди доводите на страните и събраните доказателства, като изложи мотиви по всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване и да приложи законовия критерий за справедливост с оглед действително установените да са причинени на лицето неимуществени вреди от незаконно обвинение; 2) относно наличието на причинно - следствена връзка по образуване и провеждане на наказателно производство срещу държавен служител, за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, и имуществените вреди, които е претърпял, поради лишаването му от заплата за времето, за което е бил временно отстранен от работа на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл. Сочи се практика на ВС и ВКС, на която, според касаторът, въззивното решение противоречи.

Ответникът по тази жалба - П. Б. Т., чрез адв. Й. Н., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

П. Б. Т. обжалва решението в частите, с които като е потвърдено и частично отменено първоинстанционното решение № 454/15.08.2023 г., поправено с решение № 470/22.08.2023 г., постановени по гр. д. № 24/2023 г. на Окръжен съд – В. Т. са отхвърлени предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на Р. Б. за разликата над сумата 40 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди; за разликата над сумата от 6 190,11 лв. до предявения размер от 57 222,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неполучено служебно възнаграждение за времето от 25.05.2016 г. до 12.04.2018 г.; за разликата над сумата от 964,75 лв. до предявения размер от 33 410,36 лв. - обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди и за периода от 01.04.2016 г. до 12.08.2021 г.; както и за разликата над сумата от 46,27 лв. до предявения размер от 469,64 лв. - платени от ищеца здравни осигуровки за периода 25.05.2016 г. – 12.04.2018 г.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, като изложи собствени решаващи мотиви по съществото на спора; 3) как незаконното обвинение за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, се отразява върху размера на паричното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди; 4) следва ли прокуратурата да отговаря за имуществените вреди, причинени на лицето в качеството му на държавен служител, изразяващи се в лишаването му от възнаграждение за периода на отстраняването му от длъжност на основание чл. 100. ал. 2 ЗДСл, вкл. и заплатените от служителя здравни осигуровки. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване, намира следното:

С обжалваното решение е прието, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца вреди от незаконно повдигнато обвинение. Посочено е, че с постановление от 25.02.2016 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 46/2015 г. по описа на СО – СП (пр. пр. № 434/2015 г. на Специализираната прокуратура) за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК - за това, че за времето от м. ноември 2013 г. до м. ноември 2015 г. в [населено място] се сговорил с повече от едно лице – С. М. С., М. П. В., М. М. С., П. Г. Н. и И. Й. К., да върши в страната престъпления, чрез които се цели да се набави имотна облага - престъпления по чл. 282, чл. 301 и чл. 214 НК. Спрямо лицето е постановено предварително задържане за срок от 72 часа, след което е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 7 500 лв. (определение от 15.04.2016 г. по ЧНД № 1126/2016 г. на СпНС). С постановление от 27.02.2016 г. на ищеца е наложена забрана за напускане пределите на Р. Б. Взетата мярка за неотклонение и забраната за напускане пределите на страната са отменени с постановление на прокурора от 30.08.2017 г. С постановление от 14.07.2021 г. наказателното производство спрямо ищеца е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказаност на обвинението по чл. 321, ал. 6 НК от обективна и субективна страна.

За да счете, че искът за неимуществени вреди е основателен за сумата от 40 000 лв., въззивният съд е съобразил възрастта на ищеца и обществения му статус – държавен служител на ръководна позиция в ТД на НАП; общата продължителност на наказателното производство - 5 години и 5 месеца; че престъплението, за което е обвинено лицето, е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК; вида и тежестта на взетата в хода на производството мярка за неотклонение, наложената забрана за напускане на страната; обстоятелството, че обвинението е засегнало сферата на професионална реализация на ищеца. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. приетата съдебно-психологична експертиза, съдът е приел, че причинените на ищеца неимуществени вреди надхвърлят по интензитет обичайните негативни последици от незаконно обвинение за тежко престъпление. Посочено е, че наказателното преследване е било отразено в множество и различни медийни публикации с провокативни заглавия и с негативен контекст за доброто име на ищеца в обществото; че делото предизвикало хроничен стрес за продължително време, емоционално напрежение, срам и унижение на достойнството на лицето, несигурност и неувереност, загуба на работата, социална изолация. Предвид това и като е посочил, че не се установяват трайни и необратими последици за физическото и психическо здраве на ищеца, за неговия социален и обществен статус, въззивният съд е счел, че обезщетение в размер на сумата 40 000 лв. е справедливо и достатъчно да репарира претърпените неимуществени вреди.

По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неизплатени работни заплати и за периода 01.03.2016 г. - 12.04.2018 г., както и за обезщетение за забава върху тези сума, съдът е посочил, че при действието на разпоредбата на чл. 100, ал.2 ЗДСл, във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за извършено от него престъпление в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. „а“ НК, органът по назначаването го отстранява временно от работа, а прокуратурата носи отговорност за понесените имуществени вреди за периода от незаконното отстраняване до възстановяването му на работа (чл. 100, ал. 4 ЗДСл). Съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДСл държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, поради което има право на обезщетение в размер на пропуснатите месечни възнаграждения за времето на отстраняването му. По време на висящността на наказателното производство, след издаването на заповедта за временно отстраняване на ищеца от длъжност (заповед № ЗЦУ-236/01.03.2016 г. на изпълнителния директор на НАП), с решение № 5/12.05.2016 г. по к. д. № 2/2016 г. на КС, обн. в ДВ бр. 38/20.05.2016 г., разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл е обявена за противоконституционна. Решенията на КС, с които се обявява противоконституционност на норма, имат действие занапред и въздействат върху юридическите факти, които са възникнали преди влизане на решението в сила. Макар работодателят при издаване на заповедта за отстраняване да е действал при условията на обвързана компетентност, административният акт вече не може да се изпълнява и последиците от това следва да се уредят от самия издател на акта. Отпадането на основанията за издаване на самата заповед само по себе си не възстановява автоматично служебното правоотношение такова, каквото е било преди издаването на заповедта. След обявяване на законовата разпоредба за противоконституционна, отстраняването на служителя, основано на такава норма, е лишено от законово основание и подлежи на незабавно преустановяване от органа, който го е разпоредил. Възстановяването на длъжността не настъпва автоматично, а предполага и волеизявление на отстранения, каквото ищецът е направил едва с молбата си от 12.04.2018 г. Безспорна е имуществената вреда за него от неполучаването на трудово възнаграждение, вследствие на отстраняването от длъжност, поради образуваното наказателно производство. Прокуратурата обаче може да носи отговорност само за неполученото от ищеца възнаграждение за периода от отстраняването му от служба до деня, следващ датата на влизане в сила на решението на КС. Присъждане на обезщетение за имуществени вреди след тази дата е неоснователно, тъй като в този случай ищецът би черпил права от собственото си бездействие, доколкото от този момент той е могъл, но не е предприел действия за връщането си на длъжността, от която е бил временно отстранен.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че поставените от двамата жалбоподатели въпроси, касаещи произнасянето по иска за неимуществени вреди, са идентични и са обуславящи селектирането на жалбите. Обобщени, въпросите (№1 в изложението на прокуратурата и №1-№3 в изложението на касатора Пл.Т.) се свеждат до задължението на съда да обсъди всички доказателства и установените с тях конкретни за делото правнорелевантни факти, имащи значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване; и за критериите, относими към принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Предвид това, въззивното решение в частта му по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика.

По поставените от страните въпроси, касаещи исковете за имуществени вреди, следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС, че на обезщетяване подлежат само тези имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи), които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление. В случая, при отстраняването на ищеца от длъжност с оглед действалата норма на чл.100, ал. 2 ЗДСл, органът по назначаването е действал в условия на обвързана компетентност. В тази насока, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че дори и при липса на изрично нареждане от страна на прокурор, щом последният повдигне обвинение срещу държавен служител за престъпление в това му качество, законът предвижда предприемане на съответното действие от страна на администрацията. Органът по назначаването няма възможност за преценка, дали да отстрани служителя от длъжност, ако срещу него е повдигнато обвинение за извършено престъпление в качеството му на длъжностно лице. Неполучаването на възнаграждение за времето, през което е съществувало основанието (чл. 100, ал. 2 ЗДСл) за отстраняване от длъжност поради повдигнатото обвинение, е имуществена вреда за лицето, за която отговорност носи прокуратурата. След обявяването на нормата за противоконституционна ( с Решение № 5/12.05.2016 г. по к. д. № 2/2016 г. на КС, обн. в ДВ бр. 38/20.05.2016 г.) е отпаднало основанието за издаване на индивидуалния административен акт, респ. служителят е имал право и е могъл да бъде възстановен на заеманата длъжност от административния орган по назначаването. За периода след решението на КС, липсва причинна връзка между неполучаването на възнаграждение от служителя (за чието отстранение липсва законово основание) и повдигнатото обвинение, респ. – прокуратурата не може да носи отговорност за несвоевременното възстановяване на ищеца на работа (в с. см. - решение № 15/14.03.2019 г. по гр. д. № 1939/2018 г. на ВКС, IV г. о.). С въззивното решение в тази му обжалвана част са съобразени разрешенията в съдебната практика на ВКС, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на установена пряка причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, вкл. и когато имуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение са резултат от действия на друг орган, който е действал при условията на обвързана компетентност и специален закон не предвижда друг ред за обезщетяването им.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 15.04.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 492/2023 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му по предявените искове за имуществени вреди.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88/15.04.2024 г. по възз. гр. д. № 492/2023 г. на Апелативен съд – В. Т. в частта му по иска за неимуществени вреди.

УКАЗВА на касатора П. Б. Т., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на сумата 5 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по неговата жалба ще бъде прекратено.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.