Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. В., срещу решение № 1348 от 23.09.2020 г. по адм. д. № 1343 по описа за 2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено решение № Ц 2153-03-13/27.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и разпореждане № [ЕГН]/25.03.2020 г. на ръководител "ПО", а преписката е върната на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Варна за ново разглеждане при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 79а, ал. 1, т. 1 от ППЗП отм. във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и § 62 от ПЗР към ПМС № 280 от 30.12.1992 г. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Ж. К. от гр. В. е оспорила касационната жалба в писмено становище и писмени молби

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил решение № Ц 2153-03-13 от 27.05.2020 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. В. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 25.03.2020...