Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С Решение № 275 от 09.02.2021 г., постановено по административно дело № 1640/2019 г., Административен съд – Пловдив е: 1) оставил без разглеждане като недопустима жалбата на С. Б. с [ЕГН], от гр. П., [адрес], против Решение № 2153-15-143 от 23.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, в частта му, с която е заличено погасеното по давност задължение на С. Б. по Разпореждане № РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на ръководителя на ПО („Пенсионно осигуряване“) при ТП на НОИ – Пловдив в размер на 32 028, 23 лв. от които главница за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 16 365, 39 лв. и лихва за минало време на 15 662, 84 лв., начислена към 22.04.2019 г.; 2) прекратил производството по делото в тази част; 3) отхвърлил жалбата на С. Б. против Решение № 2153-15-143 от 23.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта му, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) в размер на 15 034, 67 лв., от които 10 782, 29 лв. главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2017 г. и лихва – 4 252, 38 лв., начислена към 22.04.2019 г., до окончателното погасяване на задължението; 4) осъдил С. Б. да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 120 лв., съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката, действаща чрез пълномощника адвокат Б., моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Б. против решението от 23.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, с която е оставено в сила разпореждането от 22.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за събиране на сумата от 15 034, 67 лв., състояща се от главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2017 г. и лихва до 22.04.2019 г. Претендира и присъждане на направените разноски по делото за производството пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В., писмено изразява становище за неоснователност на касационната жалба и цялостна правилност на решението на Административен съд – Пловдив. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена и да се присъди възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и за правилност на обжалваното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
С Разпореждане № [ЕГН] от 27.12.1999 г. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и задължителните разпоредби) на Кодекса за задължително обществено осигуряване (сега КСО (КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ)) на С. Б. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.12.1999 г., при зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по чл. 104 от КЗОО (сега КСО) – 32 години, 10 месеца и 25 дни, от който първа категория – 10 години, 7 месеца и 11 дни, втора категория – 4 години и 7 месеца, и трета категория – 9 години, 5 месеца и 24 дни.
При вътрешна проверка през 2013 г. в архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив е установена липсата на оригиналните пенсионни досиета на определен брой пенсионери, сред които и това на С. Б.. Това е обусловило проверка за наличието на основание за ранно пенсиониране на Б. и за правомерността на получаваната от нея пенсия. При проверката не е установен стаж от първа категория труд, а само от втора категория в размер от 4 години, 11 месеца и 20 дни и от трета категория – 17 години, 11 месеца и 23 дни, превърнат по чл. 104 от КСО към трета – общ стаж 24 години, 2 месеца и 11 дни. Констатирана е и разлика в осигурителния й доход, като действителният е бил по-малък от приетия за такъв при отпускането на пенсията. С оглед на това, че действителните й осигурителен стаж и доход не отговарят на заявените от нея в заявлението й за отпускане на пенсия от 1999 г., въз основа на които й е била отпусната (впоследствие неколкократно изменяна и осъвременявана) пенсията й, контролните органи са преценили, че при отпускането на пенсията на Б. не са били налице предпоставките за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.Уено е и, че при наличните надлежно оформени документи за стаж са налице предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО при навършена възраст от 65 години и 10 месеца на 06.09.2016 г. Поради това и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО с разпореждане от 06.03.2017 г. разпореждането за отпускане на пенсия от 27.12.1999 г. и всички последващи са били отменени и на Б. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но по чл. 68, ал. 3 от КСО и от 06.09.2016 г. Разпореждането от 06.03.2017 г. е било обжалвано от неговия адресат пред ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, който с решение от 28.04.2017 г. го е изменил, като е посочил нов базисен период и е определил нов размер на отпуснатата от 06.09.2016 г. пенсия, но в останалата му част го е потвърдил. Б. е обжалвала пред Пловдивския административен съд решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 28.04.2017 г. и измененото с него разпореждане от 06.03.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която на лицето е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО от 06.09.2016 г. и е било прието, че тя не е придобила правото на ранно пенсиониране на 03.12.1999 г. при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съдът с решение № 638/20.03.2018 г. по административно дело № 1333/2017 г. е отхвърлил жалбата й, като съдебният акт е бил оспорен от лицето по касационен ред. С решение № 4733/04.04.2019 г. по административно дело № 6098/2018 г. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Административен съд – Пловдив от 20.03.2018 г.
Последвало е издаване на процесното разпореждане от 22.04.2019 г., с което ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 98, ал. 2 във връзка с чл. 114, ал. 1 и чл. 113 от КСО е наредил С. Б. да възстанови недобросъвестно получената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 47 062, 90 лв., от които главница за периода от 01.01.2009 г. до 31.03.2017 г. в размер на 27 147, 68 лв. и лихва в размер на 19 915, 22 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 22.04.2019 г., като изрично е посочено, че лихва по чл. 113 от КСО продължава да се начислява до окончателното погасяване на задължението. Пенсионният орган е приел, че Б. недобросъвестно си е послужила с документи с недоказано съдържание, вследствие на което й е отпусната пенсия при по-благоприятни условия и от по-ранна дата (считано от 13.12.1999 г.). Това разпореждане също е било обжалвано от Б. по административен ред, като директорът на ТП на НОИ – Пловдив с решението си от 23.05.2019 г., е заличил част от задължението на С. Б., формирано до 31.12.2013 г., като погасено по давност, и оставил в сила разпореждането от 22.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в останалата му част за събиране на сумите (главница и лихви), формирани от неоснователно получени плащания за пенсии от физическото лице за периода след тази дата до 31.03.2017 г. Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е приел, че всяка недобросъвестно получена сума се явява неоснователно извършен разход от фондовете на ДОО (Държавното обществено осигуряване), и е посочил, че Б. не може да не е съзнавала, че е получавала неоснователно пенсия, тъй като към датата на отпускането й не е била навършила пенсионна възраст и няма положен осигурителен стаж по условията на първа категория труд.
Решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 23.05.2019 г. е било изцяло атакувано от Б. пред Пловдивския административен съд, който с проверяваното по настоящото дело решение № 275/09.02.2021 г. по административно дело № 1640/2019 г. е оставил без разглеждане като недопустима жалбата й против решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта му, с която е заличено погасеното й по давност задължение по разпореждането от 22.04.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, като е прекратил производството по делото в тази част, но е отхвърлил жалбата на Б. против същото решение на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, в частта му, с която е оставено в сила разпореждането от 22.04.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) в общ размер от 15 034, 67 лв.
За да отхвърли сезиралата го жалба като неоснователна, с подложения на касация пред настоящата инстанция съдебен акт Административен съд - Пловдив е приел, че както решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив, така и разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване, са издадени от компетентни органи, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. В хода на производството е установено, че оригиналното пенсионно досие на Б. не е сред откритите от Икономическа полиция – Пловдив. Съдът е посочил, че с влязъл в сила съдебен акт е потвърдена законосъобразността на отмяната на разпореждането от 1999 г. поради липса на основания за ранно пенсиониране. Изложил е доводи, че Б. е била недобросъвестно лице при получаване на неоснователно изплатените й пенсии, защото при извършената проверка не е установено при подаване на заявлението й за отпускане на пенсия през 1999 г. да е имала осигурителен стаж от първа категория, което тя не може да не е знаела.
Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, като страдащо от пороците материална незаконосъобразност и необоснованост (основания за отмяната му по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК).
Установеният безспорно факт на неправилно извършени осигурителни плащания в полза на С. Б. (получила суми от фонд ДОО за недължими пенсии), не е достатъчен сам по себе си, за да обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на непогасените по давност такива суми от получателката им със съответната лихва. За да бъде ангажирана отговорността й да възстанови получените суми за пенсии ведно с лихва върху тях, следва да бъде установено, че е действала недобросъвестно. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното лице суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113. Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.
В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че Б. е била недобросъвестна, защото е знаела при подаване на заявлението си на 13.12.1999 г., че не разполага с декларирания стаж и доход, обусловили отпускането на лична пенсия, нито пък че съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да бъде пенсионирана преждевременно и при по-благоприятни за нея условия. Липсата на оригиналното пенсионно досие на осигуреното лице в архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив не води сама по себе си до такъв извод, защото добросъвестността се предполага до доказване на противното, а по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО се възстановяват само недобросъвестно получените осигурителни плащания.
Действащата към момента на отпускане на пенсията разпоредба на чл. 9 от Наредба за пенсиите (сега Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) е изисквала по първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия да се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя, което да се съхранява в териториалното поделение на НОИ и към него да се приложат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход и останалите представени документи. В случая пенсионното досие не е било съхранено от ТП на НОИ – Пловдив, като не са установени извършени от лицето действия в нарушение или заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат.
Установеното с предходен влязъл в сила административен акт, чиято законосъобразност е проверена по съдебен ред, че Б. не имала право да се пенсионира през 1999 г. и неоснователно е получавала пенсионни плащания в течение на години, е предпоставка да се изисква от нея връщане на тези суми със съответната лихва в бюджета на НОИ, но само при условие, че получилото осигурителните плащания лице е било недобросъвестно, а именно този съществен елемент от фактическия състав на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО е останал недоказан от компетентните административни органи. В издадените от тях актове липсват факти и обстоятелства, които да сочат, че Б. е била недобросъвестна. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че Б. съзнателно се е възползвала от неистински документи и/или документи с невярно съдържание, за да й бъде отпусната преждевременно лична пенсия и то при по-благоприятни за нея условия. Няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били укривани от лицето, с оглед постигане на резултативна цел – неговото облагодетелстване. Изводът на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за нейната недобросъвестност не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на лицето, целящи да заблудят пенсионния орган относно категорията на положения труд и пенсионните права, а почива на вероятностни съждения, базирани на непотвърденото наличие на осигурителен стаж от първа категория. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив не е анализирал възможността неправилно изплащаната пенсия да се дължи на некоректно издадени документи от осигурител или на неправилна преценка от страна на пенсионния орган. Неправилната преценка на категорията на труда би могла и да е в резултат от допуснати грешки в развилото се пенсионно производство по първоначално отпускане на пенсията.
При това положение не може да се приеме за доказано, че Б. е съзнавала, че част от придобития от нея стаж не е от първа, а е от други категории. Поначало добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване на акт по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган.
Изложеното обуславя извода, че административните органи не са установили надлежно, че С. Б. е била недобросъвестна при подаване на заявлението си за отпускане на пенсия през 1999 г. и при получаване на пенсиите през процесния период, поради което не е било доказано наличието на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО за вменяване на задължение за връщане на получените осигурителни плащания в бюджета на фонд ДОО ведно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс. С.но разпореждането от 22.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив (в потвърдената му от горестоящия административен орган част), с което това е било наредено, и потвърдилото го в непогасената по давност част решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 23.05.2019 г. са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 98, ал. 2 от КСО - т. е. налице е основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на административното решение в атакуваната му част.
В същия смисъл е формирана и практика на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена с решенията по административни дела № 11881/2014 г., № 1339/2017 г., № 7868/2019 г., № 8352/2019 г., № 153/2020 г., № 1415/2021 г., и др.
Като е стигнал до различен от горния извод и е приел за неоснователна сезиралата го жалба в допустимата й част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 23.05.2019 г., в частта, с която е оставено в сила разпореждането от 22.04.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, също се отмени.
Предвид основателността на главните касаторови искания следва да се уважи и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство пред двете инстанции, общо в размер на 880 лв., от които 650 лв. заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения от С. Б. да я представлява в процеса адвокат, 200 лв. внесени като депозит за възнаграждение на вещото лице, извършило назначената от първоинстанционния съд експертиза, и 30 лв. заплатена държавна такса по касационното оспорване. Сумата по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се заплати на жалбоподателката от Националния осигурителен институт.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 275 от 09.02.2021 г., постановено по административно дело № 1640/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на С. Б. с [ЕГН], от гр. П., [адрес], против Решение № 2153-15-143/23.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта му, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 15 034, 67 лв., от които 10 782, 29 лв. главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2017 г. и лихва – 4 252, 38 лв., начислена към 22.04.2019 г., до окончателното погасяване на задължението. Вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-143/23.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване от С. Б. на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 15 034, 67 лв., от които 10 782, 29 лв. главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2017 г. и лихва – 4 252, 38 лв., начислена към 22.04.2019 г., до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на С. Б. с [ЕГН] и адрес гр. П., [адрес], направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции, в общ размер на 880 (осемстотин и осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.