Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Макстон“ ЕООД, гр. Б., подадена чрез процесуалния представител адв. Б., срещу Решение № 1275 от 08.10.2020 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. дело №3117/2019г.

Касаторът развива и обосновава доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП Бургас – не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред първа инстанция е бил ревизионен акт № Р-02000219001437-091-001/04.09.2019г., издаден от органи по приходите, при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 211/02.12.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който са установени задължения в тежест на „Макстон“ ЕООД: 1. за ДДС и лихви в размер съответно на 60 493, 82лв. и 5460, 90лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура №464/02.08.2018г., издадена от „Е. А. Г“ ЕООД, с предмет „комисионна по договор от 02.08.2018г.“ и 2. За корпоративен данък и лихви съответно в размери 30...