О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 982

гр. София, 04.03.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 79 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Г. С. от [населено място] срещу определение № 2935 от 13.11.2024г. на Софийски апелативен съд по ч. гр. д.№ 859/2022г., с което е оставена без уважение молбата й по чл. 64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на определение № 585 от 03.03.2024г. по също дело.

Жалбоподателката намира определението за недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Недопустимостта обосновава с това, че не е спазен чл. 66 ГПК и същото е постановено в закрито съдебно заседание. Твърди също, че изложеното в определението от фактическа страна не е вярно, което е довело до юридическа незаконосъобразност. Не посочва кое е невярното фактическо обстоятелство.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:

С определение № 4779 от 23.10.2024г. по ч. гр. д. № 1390/2024г. състав на Върховния касационен съд е изпратил на Софийски апелативен съд по компетентност молбата на С. С. с вх. № 11717 от 04.07.2024г. с указания да се произнесе по искането по чл. 64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на определение № 585 от 03.03.2024г. по гр. д. № 859/2022г., с което Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ.

Софийски апелативен съд е констатирал от фактическа страна, че срещу неговото определение от 03.03.2024г., с което е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, е подадена частна жалба, която с определение № 3135 от 20.06.2024г. по ч. гр. д. 1390/2024г на Върховния касационен съд, II г. о. е оставена без разглеждане, като просрочена. На 25.06.2024г. жалбоподателката е била уведомена за това определение и в последния ден от срока за обжалване е депозирала две жалби: вх. № 11717 от 04.07.2024г. и вх. № 11713 от 04.07.2024г. /двете с пощенско клеймо от 02.07.2024г./. Първата жалба всъщност е искане за възстановяване на срока за обжалване и съдържа две твърдения за особени непредвидени обстоятелства: 1/че жалбата погрешно е заведена в деловодството като подадена с куриер, а тя е подадена с един плик, заедно с други жалби и молби; 2/ че към април 2024г. не е заздравяла раменната й кост след счупване и че от лекарствата и пълната упойка има някакъв проблем с нея/. Към молбата не са приложени доказателства, нито са направени искания за ангажиране на такива. Втората жалба е срещу определението на Върховния касационен съд, с което частната жалба е оставена без разглеждане. Тази частна жалба е разгледана от друг състав на Върховния касационен съд и с определение № 4517 от 10.10.2024г. по ч. гр. д. № 3508/2024г. на II г. о. е потвърдено оставянето на частната жалба без разглеждане като просрочена.

Софийски апелативен съд, разглеждайки молбата за възстановяване на срок, е приел на първо място, че липсва правен интерес от исканото възстановяване на срок, тъй като инстанционният контрол е изчерпан. Посочил е, че по ч. гр. д. № 3508/2024г. Върховният касационен съд е проверил доводите, свързани с течението на сроковете и съдържащите се по делото книжа и е приел, че с определението по ч. гр. д. 1390/2024г. частната жалба правилно е върната. Независимо от това, в изпълнение указанията на Върховния касационен съд, въззивният съд е приел, че искането за възстановяване на срок е неоснователно. Към частната жалба е приложено копие от пощенски документ за приемане на пратка с поставено клеймо на депозирането 29.03.2024г. Прилагането на копие, а не на оригинал, според съда, съответства на твърдението на молителката, че пратката е съдържала повече от един документ, отнасящ се до различни дела, но датата 29.03.2024г. не е оспорена от молителката. За здравословното състояние на молителката не са представени доказателства и поради това не могат да бъдат зачетени доводите й, че счупването на ръката е възпрепятствало спазването на законовия срок за обжалване. Въз основа на това съдът е приел, че искането за възстановяване на срока за обжалване на определението от 03.03.2024г., е неоснователно.

Предвид горните обстоятелства настоящият състав намира следното:

На първо място, несъстоятелни са мотивите на Софийски апелативен съд за липса на правен интерес от искането за възстановяване на срок, поради това, че е проведен инстанционен контрол върху определението за връщане на частната жалба като просрочена. Правният интерес от подаване на искане за възстановяване на срок възниква от узнаването, че срокът е пропуснат - чл. 64, ал.3 ГПК, а окончателното разрешаване на въпроса дали срокът е пропуснат става с влизане в сила на определението за връщане на жалбата/частната жалба като просрочена. В практиката на Върховния касационен съд не съществува колебание относно последователността, в която следва да бъдат разгледани жалба срещу преграждащ производство съдебен акт и молба по чл. 64 ал. 2 ГПК до съда, постановил този акт, за възстановяване на срок за извършване на онези процесуални действия, неизвършването на които е било основание за постановяване на преграждащия съдебен акт. Приема се, че с връщането на съответната жалба за жалбоподателя започват да текат два срока: този по чл. 275 във връзка с чл. 262 ал. 3 ГПК за обжалване на разпореждането за връщане на жалбата и този по чл.64 ал.3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи права /доколкото не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат/, то първо следва да се произнесе по-горният съд, който да установи дали е започнал да тече срока, изтекъл ли е и дали е пропуснат. Ако срокът е пропуснат, съдът потвърждава разпореждането за връщане на жалбата и тогава се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64 ал. 2 във вр. с чл.65 ал. 2 ГПК, разглеждането на което искане е от компетентност на съда, постановил преграждащия акт. В този смисъл е Определение № 25/26.01.2022г. по ч. гр. д. № 5144/2021г. на III г. о.

Независимо от горното, обжалваното определение е правилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на акта поради постановяването му в закрито заседание вместо в открито такова. Вярно е, че разпоредбата на чл.66, ал.1, изр.2 ГПК предвижда разглеждането на молбата за възстановяване на срок в открито заседание. Според практиката на Върховния касационен съд - определение № 85 от 17.02.2020г. по ч. т.д. № 2663/2019г. на ІІ т. о., определение № 7 от 6.01.2022г. по ч. т.д. № 2555/2021г. на II т. о., определение № 60417 от 25.11.2021г. по ч. гр. д. № 3856/2021 г. на III г. о. нарушението на чл. 66, ал. 1, изр. 2 ГПК води до недопустимост на определението, с което съдът се е произнесъл по искане с правно основание чл. 64, ал.2 ГПК, само когато разглеждането на молбата в закрито заседание е лишило страните от възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Липсва нарушение на реда по чл.66, ал.1, изр.2 ГПК когато в закритото заседание съдът е обсъдил всички представени доказателства за обстоятелствата по чл. 64, ал. 2 ГПК, а други доказателства, които да налагат провеждане на открито заседание за събирането им, не са ангажирани от страните. Настоящият случай е именно такъв. С молбата за възстановяване на срока не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства и по-конкретно на здравословни проблеми на жалбоподателката. Доказването на обстоятелствата по чл. 64, ал.2 ГПК е изцяло в тежест на молителя, който следва да прояви процесуална активност и да представи/ангажира всички възможни доказателства за наличието на твърдените обстоятелства едновременно с подаването на молбата за възстановяване на пропуснат срок. При липсата представени доказателства и на направени доказателствени искания в молбата за възстановяване на срок, то разглеждането на молбата закрито, вместо в открито заседание, не обуславя недопустимост на обжалваното определение. Наред с това, в частната жалба на С. С. липсва оплакване, че разглеждането на делото в закрито заседание я е лишило от упражняването на някакви конкретни процесуални права, в който случай определението на въззивния съд би могло да се квалифицира като недопустимо.

Доводите на жалбоподателката, че установеното в обжалвания акт от фактическа страна, не е вярно, са напълно голословни и немотивирани. При непроведено доказване за наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК, то молбата с основание е оставена без уважение. По тези съображения обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2935 от 13.11.2024г. на Софийски апелативен съд постановено по ч. гр. д.№ 859/2022г., с което е оставена без уважение молбата на С. Г. С. по чл. 64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на определение № 585 от 03.03.2024г. по същото дело.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: