О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 299

София, 08.06. 2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.04.2020 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г

В. Й

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 197 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. Й. С. - И. срещу въззивно решение № 7210 от 24.10.2019 г. по възз. гр. д. № 14098 /2016 г. на Софийския градски съд, ІІІ „В“ състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск на З. К. Д. и В. Г. Д. срещу жалбоподателя за предаването на апартамент в [населено място] на основание чл. 38а ЗЖСК.

Насрещните страни З. К. Д. и В. Г. Д. твърдят в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и обосновават неоснователността на касационната жалба.

Третото лице – помагач на страната на ищците ж. с.к. „А.“ не е подала писмен отговор.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск, за който не е налице ограничение по чл. 280, ал. 3 ГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г.) за касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел правни изводи, между които и следните:

С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 5270 /2006 г. по описа на СРС, г. к., 27 състав, 1) е уважен иск на З. Д. и В. Д. срещу ж. с.к. „А.“ с правно основание чл. 38а ЗЖСК, с който е признато, че между ищците З. Д. и В. Д. и ж. с.к. „А.“ е възникнало правно отношение, основано на членство в кооперацията за процесния апартамент № 25, считано от 1996 г. и 2) е отхвърлен иск на М. С. - И. срещу ищците Д. и ж. с.к. „А.“ с правно основание чл. 38а ЗЖСК за признаване, че между М. С. - И. и ж. с.к. „А.“ е възникнало членствено правоотношение за същия процесен апартамент.

От събрани по делото доказателства, обсъдени от въззивния съд, той е приел извод, че ж. с.к. „А.“ е собственик на процесния апартамент, съгласно договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост между Столична община и ж. с.к. „А.“. На основание чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК, процесното жилище е разпределено на ищците, но въз основа на окончателния протокол не се придобива право на собственост (ТР № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК), собственик остава ж. с.к.. Лицето, в чиято полза е разпределено жилище може на основание чл. 38а от ЗЖСК да претендира изваждане на всеки, който се намира без основание в жилището. Последното лице може да се брани с възражение за придобивна давност. Въззивният съд е приел, че такова възражение не е направено от ответницата в срока по чл. 131 ГПК, а същевременно ищците са оспорили издадения в полза на ответницата през 2012 г. по обстоятелствена проверка констативен нотариален акт за собственост на процесния апартамент. Доколкото оспорването касае съществуването на удостовереното с него право, въззивният съд е приел, че тежестта за доказване се носи от оспорващата страна без да намира приложение редът по чл. 193 ГПК (ТР № 11/2013 по т. д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС). От събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че ответницата не е придобила процесното жилище на основание давностно владение, тъй като не се установява по несъмнен начин упражняване на фактическа власт от ответницата върху апартамента с намерение да го държи като свой и по делото няма доказателства за обективирани волеизявления от ответницата до ищците и собственика на процесното жилище ж. с.к. „А.“. Предвид това, въззивният съд е приел, че в случая по делото не е доказано владение в изискуемия по чл. 79, ал. 1 ЗС срок, поради което е приел, че е отпаднало легитимиращото действие на нотариалния акт за собственост, издаден в полза на ответницата.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

· В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на решението, предвидена като основание за допускане на касационно обжалване в чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 69 ЗС, която предвижда, че след като е доказано упражняването на фактическата власт, то съществува и не се нуждае от доказване намерението за своене, а ищците не оспорвали самия факт на владението на М. С. - И., а само твърдели, че то е обезпокоено по воденото между страните дело (гр. д. № 5270 /2006 г.)

Настоящият състав намира, че очевидната неправилност като отделно основание за допускане на касационно обжалване е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

Въпросът дали ответникът М. С. - И. е владяла процесния апартамент и в какъв период от време е обуславящ, тъй като въззивният съд го е разгледал.

При запознаване с мотивите на обжалваното решение, настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на правилото на чл. 69 ЗС, нито в явно нарушение на друга норма на материалния закон и на процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

По въпроса за владението на процесния апартамент от страна на ответника М. С. - И. и дали то е довело до придобиването му по давност въззивният съд е приел, че ответницата не е придобила по давност процесния апартамент, тъй като по делото не е доказано, че тя е упражнявала фактическа власт с намерението да го свои. Както беше посочено, въззивният съд е обсъдил влязлото в сила между страните решение по гр. д. № 5270 /2006 г. по описа на СРС, г. к., 27 състав, с което са отхвърлени искове на М. С. - И. срещу ищците и ж. с.к. „А.“ с правно основание чл. 38а ЗЖСК за признаване, че между М. С. - И. и ж. с.к. „А.“ е възникнало членствено правоотношение за същия процесен апартамент. Основанията на отхвърлените искове (фактическите твърдения, на които са основани – че М. С. - И. е избрана за член кооператор в ж. с.к. „А.“ изключват намерение за своене на апартамента въз основа на упражняваната фактическа власт (М. С. - И. е твърдяла, че държи апартамента като член-кооператор и е очаквала да го придобие по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК). Следващият от това извод, че до приключване на устните състезания по това дело пред въззивния съд (на 16.04.2009 г. по гр. д. № 467 /2008 г. на СГС, IV Б г. о.) и в последствие до момента на подаване на касационната си жалба (по която не е допуснато касационно обжалване с определение № 758 /05.08.2011 г. по гр. д. № 305 /2010 г. на ВКС, I г. о.) ищцата М. С. - И. не твърди да е владяла процесния апартамент, не е явно необоснован, нито в нарушение на разпоредбата на чл. 69 ЗС.

· Жалбоподателят извежда процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да прецени всички събрани доказателства по делото, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други – не, за който твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи и представя съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение по т. д. № 505 /2017 г., на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 2579 /2018 г., на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 518 /2018 г., на ВКС, І т. о.), в които е прието, че въззивният съд има такова задължение.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, както се твърди от жалбоподателя, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства и е приел за недоказано обстоятелството за осъществено давностно владение от ответницата по делото в предвидения в чл. 79 ЗС срок. Както беше посочено за мотивите му, изводите на съда, че ищците Д. са член-кооператори в ж. с.к. „А.“, на които е разпределен процесният апартамент, ответницата не е член-кооператор и ответницата е упражнявала фактическа власт върху процесния апартамент като държател (тъй като се е считала за член-кооператор), а не като владелец, поради което не го е придобила по давност, са в съответствие с обсъденото от него влязло в сила решение по воденото между страните дело (гр. д. № 5270 /2006 г.).

· Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: Следва ли съдът да признае осъществяването на удостовереното с нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК придобивно основание, ако страната, в чиято доказателствена тежест е неговото оспорване, не проведе пълно и главно обратно доказване, за който твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение по гр. д. № 1147 /2016 г. на ВКС, І г. о. и ТР № 11 /2013 г. по т. д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС.

Въпросът не е обуславящ, защото е основан на твърдения, които въззивният съд не е установил по делото. Както беше посочено, въззивният съд е установил обратното, че по делото е установено несъществуването на признатото от нотариуса в полза на ответницата М. С. - И. право. И изводът му е в съответствие с обсъденото от него влязло в сила решение по гр. д. № 5270 /2006 г. по описа на СРС, с което са отхвърлени исковете на М. С. - И. срещу ищците и ж. с.к. „А.“ с правно основание чл. 38а ЗЖСК за признаване, че между М. С. - И. и ж. с.к. „А.“ е възникнало членствено правоотношение за същия процесен апартамент (основани на твърдения, че М. С. - И. държи процесния апартамент като член кооператор с намерение да бъде снабдена с от ж. с.к. с нотариален акт за собственост за него). Само за пълнота може да се добави, че приетото от въззивния съд за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на признатото с издадения по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК по обстоятелствена проверка нотариален акт не е в противоречие, а в съответствие с т. д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е обобщена практиката по въпроса и на което съдът се е позовал.

Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни претендират разноски, но не са доказали, че са направила такива за касационната инстанция, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 7210 от 24.10.2019 г. по възз. гр. д. № 14098/2016 г. на Софийския градски съд, ІІІ „В“ състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.