Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р. Б срещу въззивно решение № 5071/05.07.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 16320/2018 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение от 12.09.2018 г. по гр. д. № 4144/2017 г. на Софийски районен съд, Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Г. С. С. общо сумата 22 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно упражнена процесуална принуда по три наказателни производства, по които са му повдигнати обвинения за извършени пет престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като в хода на наказателното производство, по едно от обвиненията - ищецът е признат за невиновен и е оправдан; а другите две са прекратени в досъдебна фаза. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 22 000 лева до предявения размер от 24 000 лева, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба са изложени доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с действително претърпените от лицето, че присъденото обезщетение е необосновано завишено, без да са съобразени всички конкретни обстоятелства по делото, в т. ч. наложената най-лека мярка за неотклонение („подписка“); разумния срок на провеждане на наказателното производство; липсата на трайни негативни последици за лицето; социално-икономическия стандарт на живот в страната.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпросите за задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички факти и обстоятелства по делото, релевантни за конкретния случай; и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По поставените въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г.; както и с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В писмен отговор ответникът Г. С., представляван от адв.З. С., оспорва жалбата и поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

При определяне размера на обезщетението въззивният съд е приел за установено, че срещу ищеца, в качеството му на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на „Софийски имоти” ЕАД, са били повдигнати обвинения за извършени пет общи стопански престъпления (безстопанственост) - по чл. 219, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за нанесена щета в особено големи размери и представляващи особено тежък случай. И по трите му е наложена мярка за неотклонение „подписка”.

По първото от производствата – ДП № ЗМ 99/2008 г. – С. е привлечен като обвиняем с постановление от 07.07.2009 г. на СГП и по внесения обвинителен акт е образувано нохд № 2560/2010 г. на СГС. По делото са проведени 15 съдебни заседания, в които ищецът е участвал, като с присъда от 13.01.2012 г. той е признат за невиновен и оправдан. Присъдата е протестирана от прокурора, като по внохд № 244/2012 г. на САС, с влязло в сила на 20.11.2014 г. решение, оправдателната присъда е потвърдена. По второто производство - ДП № ЗМ 79/2008 г. – обвиненията срещу ищеца са повдигнати с постановление от 26.05.2009 г. Внесен е обвинителен акт, по който е образувано нохд № 2625/2010 г. на СГС; проведени са 5 съдебни заседания, след това съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на процесуални нарушения. По внесения нов обвинителен акт е образувано нохд № 5797/2011 г. на СГС. С разпореждане от 01.03.2012 г. делото е върнато отново на СГП за отстраняване на процесуални нарушения. С постановление от 31.10.2012 г. на СГП наказателното производство в частта му срещу ищеца е прекратено поради недоказаност на обвиненията. По третото производство – ДП № ЗМ 277/ 2010г. – С. е привлечен като обвиняем с постановление от 13.05.2011 г. Внесен е обвинителен акт, по който е образувано нохд № 5798/2011 г. на СГС; проведени са 3 съдебни заседания, в които ищецът е участвал. С определение от 30.10.2012 г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на процесуални нарушения. С постановление от 01.03.2013 г. на прокурор при СГС наказателното производство срещу ищеца е прекратено поради недоказаност на обвинението.

Въззивният съд е посочил, че производствата са продължили в разумни срокове (5 г. и 4 м.; 3 г. и 5 м.; и 1 г. и 10 месеца) - разследвани са голям брой тежки умишлени престъпления, срещу множество обвиняеми и в условия на съизвършителство, като делата са със значителна фактическа и правна сложност. Обсъждайки в съвкупност доказателствата по делото, съдът е приел, че повдигнатите срещу ищеца обвинения са за извършени пет тежки, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, престъпления в длъжностно качество (член на СД на „Софийски имоти” ЕАД), за които законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК (да се заема определена държавна или обществена длъжност, да се упражнява определена професия или дейност); като обвиненията са в сферата на професионалната му реализация на ищеца и имат по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера.

За да счете, че в случая справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи общо на сумата 22 000 лв. (за трите дела), въззивната инстанция е съобразила освен посочените по-горе обстоятелства, още и следните: ищецът е бил на 45 години, когато наказателните производства са започнали, т. е. той е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие (45 - 50 г.); преживял е продължителен интензивен психически дискомфорт, страх и притеснение от неоснователно осъждане; било е компрометирано доброто му име и изградената кариера в публичния сектор; незаконните обвинения са затруднили личния, социалния и професионалния му живот в по-висока степен от обичайната – пострадало самочувствието му, станал демотивиран и тревожен; бил ангажиран с множество процесуални действия по образуваните наказателни производства; всички обвинения са преминали и през съдебна фаза; преживяното психическо напрежение се отразило негативно и на здравословното му състояние; обвиненията в разхищение на публични средства чрез неизгодни сделки получили широка разгласа в медиите, което допълнително повлияло негативно на изградения до този момент авторитет и професионална репутация на ищеца. При анализа кои неимуществени вреди са в причинна връзка с незаконните обвинения и в какъв размер, съгласно чл. 52 ЗЗД, е справедливо те да се обезщетят, са отчетени още - обществено-икономическите условия на живот в страната и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Поставените въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, според законовия критерий за справедливост, се определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Съдът е съобразил и задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.

Константно ВС и ВКС са приемали, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са: тежестта на неоснователно повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното производство; вида и тежестта на наложената мярка за неотклонение; извършените с участието на лицето процесуални действия; данните за личността на увредения, начина на живот, респ. личния и социалния му живот, положението му в обществото, икономическата конюнктура в страната и др. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Унификация при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е невъзможна, от значение е създаденият от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да служи като източник на обогатяване за пострадалия. Справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от процесуалноправен аспект следва да се анализират и оценяват в тяхната съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти.

Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Видно от съдържанието на въззивното решение, като инстанция по съществото на материалноправния спор, съдът е изложил мотиви относно наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Обсъдил е и е анализирал подробно и задълбочено кои претендирани от ищеца вреди са произтекли от незаконните обвинения - т. е., налице е причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда и в какъв размер е справедливо те да се обезщетят; както и по отношение на кои вреди такава връзка не се установява и поради това същите не подлежат на обезщетяване. Обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, и в константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК; включително не се установява твърдяното противоречие с принципните разрешения в цитираните от касатора съдебни решения. Поради това, поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява и касационното обжалване не следва да се допуска.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноските по делото, което съгласно представените документи за направени разходи е основателно и доказано за сумата 1 125 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5071 от 05.07.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 16320/2018 г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б да заплати на Г. С. С., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Ж”, ет., ап., сумата 1 125 лв. разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.