О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 250София, 20.05.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 445 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№7431/26.11.2019г. /с дата 25.11.2019г. на пощенското клеймо/, подадена от С. Г. Г. от [населено място] срещу решение №168, постановено на 21.10.2019г. от Окръжен съд - Сливен по в. гр. д.№382/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на С. Г. Г., че В. И. В. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор. ....... по КККР на [населено място], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] като сградата е разположена в имот с идентификатор. ........, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на едно ниво, със застроена площ от 64.018кв. м., състоящ се от дневна, спалня, кухня сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение №1 с площ от 3.38кв. м., както и с 1.05% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор. ..........., като собствеността е придобита на основание договор за издръжка и гледане, обективиран в н. а.№........., том. ......., рег.№........., дело №......... от 22.12.2014г.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Според касатора в обжалваното въззивно решение в противоречие с посочената практика на ВКС /решение №34/23.03.2015г....