Производството е по чл. 274, ал. 2 изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Х. Д., чрез пълномощника адв.М. П. срещу разпореждане № 5997/08.06.2015 г. по гр. д.№2568/2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което е върната касационната му жалба вх.№9938/27.03.2015 г. срещу решение № 329/25.02.2015 г.,постановено по същото дело, поради просрочие.

Жалбоподателят твърди, че въззивното решение му е съобщено на 26.02.2015 г.Намира, че не следва да се прилага буквално разпоредбата на чл. 60 ал. 3 ГПК,тъй като регламентираният месечен срок на обжалване не е изтекъл на 27.03.2015 г.,когато е постъпила касационната жалба, доколкото месец февруари е по-кратък.Моли да се приеме, че касационната жалба е постъпила именно в месечен срок и да бъде отменено обжалваното разпореждане.

Ответницата по частната жалба И. Д. А., не изразява становище по нея.

ВКС, състав на ІII г. о. констатира по делото следното:

Частната жалба следва да бъде разгледана по досегашния ред, съгласно разпоредбата на § 14 ПЗР ЗИД ГПК /Държавен вестник бр. 50/2014 г./Тя е подадена от надлежна страна, в законовоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 283 ГПК, жалбата срещу въззивното решение се подава в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът е преклузивен и се брои на месеци. Според чл. 60 ал. 3 ГПК той изтича на съответното число на последния месец. В случая той е изтекъл на съответното число на следващия връчването месец, т. е. на 26.03.2015 г.-четвъртък, работен ден. Жалбата е постъпила извън законовия срок и е правилен изводът, че е просрочена.Цитираната законова разпоредба е императивна и не предвижда изключения поради краткостта на месец февруари.

Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5997/ 08.06.2015 г. по гр. д.№ 2568/ 2014 г. на Окръжен съд-Варна

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: