Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу решение № 198 от 30.12.2020 г., постановено по административно дело № 356/2020 г. от Административен съд Шумен, с което е отменен негов отказ с изх. № 02-270-6500/2173/02.06.2020 г. за изплащане на субсидия за кампания 2018 г. по заявление за подпомагане с УИН 27/190618/02671 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство на Д. А.. По наведени доводи за неправилност на решението, при посочени декларативно всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на акта бъде отхвърлено, като претендира и заплащане на деловодни разноски. В жалбата са изложени подробно твърдения за законосъобразност на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт.
Ответникът по касационната жалба – Д. А., чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на деловодни разноски. В писмения отговор са изложени подробни доводи за правилността на изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.
Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговата форма - липсата на изложени фактически и правни основания за постановяването му и е отменил същия, като е изпратил преписката на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания.
Решението е постановено при правилно приложение на приложимите законови разпоредби.
С оспореното пред АС Шумен уведомително писмо (УП) с посочен по-горе номер Заместник изпълнителният директор на ДФЗ уведомява А., че оторизираната субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСРС 2014 -2020 г. по подаденото от него заявление с посочения по-горе номер за кампания 2018 г. е в размер на 0 лв., при което е актът е с неясна разпоредителна част, която освен това не съответства на предвидените в чл. 11а, ал. 1 т. 9 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) правомощия на същия в качеството му на Разплащателна агенция – в конкретния случая очевидно волята на органа е да постанови отказ за плащане по подаденото заявление.
Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът в обжалваното решение, че в същия не са изложени фактическите и правни основания за постановяването му, при което същият е постановен в нарушение на изискванията за формата му по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
От съдържанието на акта се установява, че в същия липсват конкретно и точно посочени фактически и правни основания за постановяването му, тъй като не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че земеделският производител не е спазил изискванията за управление по отношение на всички заявени за подпомагане площи с лавандула, а също така не са посочени и конкретно кои изисквания не са спазени.
Правилно в обжалваното решение е прието, че представеното становище на директора на дирекция „Директни плащания“ при ДФЗ, с което РА е уведомена от МЗХ за наложена на оператора А. мярка 5.3 за кампания 2018 г., въз основа на получено писмено уведомление от контролиращото лице „Агенция за биологична сертификация“ ЕООД не може да бъде прието като мотиви към акта. В тази насока съдът приема, че това е така, тъй като становището е изготвено на 13.10.2020 г. – след образуване на съдебното производство на 01.10.2020, като настоящият състав намира, че допълнителен аргумент в тази посока е и обстоятелството, че същото не е изготвено от органа, издател на акта, а от служител в администрацията към същия. Обосновано е прието също, че посочените данни за наложената мярка фигурират и в изготвената от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ докладна, но без изложение на фактите, от които да се установи нарушението, за което е наложена. При това правилен е изводът на съда, че доколкото наложената мярка е временна за срок от 10 дни необосновано в обжалвания административен акт е прието нарушение на изискванията за управление, посочени в б. „Б“ от раздел V от Методиката, като съществуващо към момента на постановяване на акта.
При установено по безспорен начин от доказателствата по делото констатирано от контролиращото лице несъответствие в отчетите на земеделския производител, показващи баланса между входните и изходните ресурси по подт. 2 на чл. 66 от Регламент 889/2008 г. и наложена му временна мярка, съгласно Приложение № 3 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането „временно ограничаване“ на сертификата по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 г., която нередност е била отстранена в указания от контролиращото лице срок и съответно отмяна на посочената мярка, правилно АС Шумен намира, че в случая не е налице неспазване на изискванията на Регламент № 834/2007 г. и на Регламент № 889/2008 г., което не е съобразено от издателя на акта.
При липсата на конкретизация в акта кои точно изисквания по управлението за конкретната мярка не са спазени от оператора, както и на посочена конкретно нормативна обосновка правилно АС Шумен приема, че в случая актът е постановен при допуснато съществено нарушение на изискванията за неговата форма.
В хода на извършената проверка на обжалваното решение по повод подадената срещу него касационна жалба настоящият състав констатира, че освен, че в акта липсва изложение на фактическите и правни основания за постановяването му, от съдържанието на преписката се установява, че същият е постановен и без да са изяснени в пълнота релевантните за случая обстоятелства – като не е установено конкретно какви нарушения на изискванията по управление са констатирани от контролиращото лице, не е съобразен вида и характера на наложената мярка 5.3 - актът е постановен и при допуснато съществено нарушение на предвидените административно производствени правила и по-конкретно на разпоредбата на чл. 35 АПК, което е довело и до неговата материална незаконосъобразност, тъй като в хода на съдебното производство е установено, че наложената мярка е отменена още на 31.10.2018 г., установено от решение за сертификация № 014-РС-04/31.10.2018 г., издаден от контролиращото лице „Агенция за биологична сертификация“ ЕООД (л. 165 от първоинстанционното дело), с което на оператора А. е издаден необходимия сертификат в изпълнение на изискванията на чл. 29, § 1 от Регламент 834/2007 г. и на чл. 68, 2 от Регламент 889/2008 г. и процесът на сертификация е продължен.
При постановяването на обжалваното пред настоящия състав решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и в касационната жалба не са наведени конкретни доводи в тази насока.
Същото е и обосновано – изводите на съда са формирани въз основа на събраните по делото доказателства, които са изложени подробно и аргументирано.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 693 лева, представляващи хонорар за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198 от 30.12.2020 г., постановено по административно дело № 356/2020 г. от Административен съд Шумен.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Д. А., с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 693 (шестстотин деветдесет и три)лева. Решението е окончателно.