Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите /НАП, агенцията/, чрез процесуален представител, против Решение № 2817 от 09.06.2020 г. по адм. дело № 11330/2019 г. на Административен съд София-град в осъдителната му част, с която НАП е осъдена да заплати на Д. К., на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер от 200 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на агенцията, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумите от 10 лв. на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и 100 лв., представляваща разноски по делото за изплатено от ищцата адвокатско възнаграждение.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прилага писмени доказателства.

Ответната страна – Д. К., в писмения си отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Д. К. срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. от действия и бездействия, довели до нарушение на сигурността на личните й данни по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗЛД вр....