Производството по делото по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „А+Т 96“ ЕООД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. С. А. срещу решение № 4881/16.09.2020 г., постановено по адм. дело № 7768/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221017005686-091-001/26.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 2019/27.12.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за установен за внасяне ДДС в размер на 12 900 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 10…0141/15.03.2017 г., издадена от „Теофаст“ ЕООД и начислени лихви за забава в размер а 750, 62 лв. за данъчен период на месец март 2017 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване, че решението противоречи на материалния закон, както и че не е направен цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал по делото, както и в противоречие със съдебната практика на СЕС и ВАС по аналогични казуси. Освен това според касатора съдебното решение съдържа редица констатации и изводи, които не се подкрепят от установените факти, обстоятелства и доказателства за тях. Относно извода на съда, че не е конкретизиран предмета на доставката по процесната фактура касаторът счита, че той е незаконосъобразен. Позовава се на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и, че нито ревизиращите органи, нито съдът са се позовали на данъчна измама, която сама по себе си би имала отношение към конкретната доставка. Твърди, че фактурата е...