Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. М. срещу Решение № 6952/04.12.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 11275/2019 г.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск от М. М. от гр. С. против Национална агенция за приходите (НАП) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 15.07.2019 г. до предявяването на исковата молба на 16.09.2019 г. в размер на 1000.00 лева вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължения по чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) и по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД) да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на ищеца, довело до неразрешено разкриване на личните данни на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. С решението М. М. е осъдена да заплати на НАП разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът неправилно е приел исковата молба за недоказана. За правилни счита изводите на решаващия съд, че е налице първата предпоставка на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) – незаконосъобразно бездействие от страна на НАП, в качеството на държавен орган, да изпълни вменените му от чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължения. Оспорва изводите на съда, че не са били доказани останалите предпоставки за уважаване на предявения иск – претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинна връзка между вредите и незаконосъобразното бездействие на НАП. Сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитания свидетел и неправилно е приел, че липсата на активно поведение от страна на ищцата, противоречало на описаното от свидетеля поведение. Оспорва извода на съда за липсата на непосредствена причинно – следствена връзка между вредите с изтичането на данни, тъй като „евентуалните вреди“ били опосредени от нейната работа. Позовавайки се на съдебна практика по приложението на чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ излага съображения, че когато се претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди, не са нужни формални, външни доказателства за тези обичайни вреди. Моли обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се уважи предявеният иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. П. С на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Ю..

Ответникът по касация – Националната агенция за приходите оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Г.-Ч. и юрк. Т..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения.

Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от М. М. срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 15.07.2019 г. – 16.09.2019 г., в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Неимуществените вреди, изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с личните ѝ данни, се претендират като настъпили от неправомерно бездействие на НАП да изпълни задължението си да защити по сигурен начин данните ѝ, което е станало причина да бъде допуснат пробив в информационната система на НАП и е довело до публично разкриване на личните ѝ данни.

Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че поради нерегламентиран достъп на неизвестно лице, публично оповестен на 15.07.2019 г., е изтекла информация от информационните масиви на НАП, съдържаща лични данни на общо 6 074 140 физически лица, от които 4 104 786 живи физически лица, български и чужди граждани, и 1 989 598 починали физически лица.

По делото е представена извадка от получен SMS от дата 04.08.2019 г., със следното съдържание: „НАП: По заявка номер 3539 ИМА неправомерно разкрити лични данни“. Посочен е телефонния номер, на който е получен посоченият SMS, както и името М.. От изисканата в хода на съдебното производство, по искане на ищеца, справка на НАП от 14.07.2020 г., е установено, че за идентификатор [ЕГН] (ЕГН на ищцата М. М.) са разкрити лични данни, които включват ЕГН, както и данни от декларации, подадени от работодател/осигурител за осигурените от тях лица за 2008 г.

От ответника по иска, за установяване, че е предприел всички необходими мерки за защита, са представени писмени доказателства, подробно описани от съда.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля М. - съпруг на ищцата. От същите е установено, че след като разбрала, че личните ѝ данни са изтекли неправомерно от НАП, ищцата се притеснила малко. Притеснявала се за това, че може на нейно име да бъде изтеглен кредит или, че може да се окаже собственик на фалирала фирма. Вследствие на притесненията състоянието на ищцата се влошило, като получила кашлица, която получавала, когато има нервни събития, станала по-нервна и притеснена от обичайното. Това ѝ състояние продължило около един месец, след което се успокоила и нещата отминали. Свидетелят е посочил и, че съпругата му няма никаква собственост.

Въз основа на така установените факти съдът е приел, че искът е допустим, като в тази връзка се е позовал на Определение № 2824/21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1628/2020 г. по описа на ВАС, но неоснователен. Изложил е съображения, че е налице противоправно бездействие от страна на ответника да изпълни произтичащи от разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД и чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължения, за да осигури достатъчна надеждност и сигурност на информационната си система, съответно да защити физическите лица във връзка с обработването на личните им данни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД, във връзка с чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, в т. ч. правото на защита на личните им данни. За неоснователно е прието възражението на ответника, че се касае до неоторизиран достъп, в резултат на престъпление, поради което той не може да носи отговорност по предявената претенция. Извел е извод, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразното бездействие по предприемане на необходимите и ефективни действия, произтичащи от чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679.

По отношение на втората предпоставка е изложил съображения, че информацията, че е установен неоторизиран достъп до информационните масиви на НАП, съдържащи лични данни на голям брой лица, е нормално да предизвика емоционален дискомфорт у всеки човек. Посочил е, че от показанията на разпитания по делото свидетел се установявало, че преживените от ищцата безпокойство и притеснение са довели до негативна промяна в нейното поведение. Посочил е, че свидетелят е установил от какво се е притеснявала ищцата, но по делото не било установено, че след като е разбрала за извършения неоторизиран достъп, същата да е извършила проверка кои конкретно нейни лични данни са били обект на посегателство. Поради това ищцата, с пасивното си поведение е допринесла за настъпилата негативна промяна в поведението ѝ, а от друга страна притесненията ѝ не са пряка последица от изтеклите данни, а от евентуално бъдещо извършване на злоупотреба вследствие на изтеклите лични данни. Извел е извод, че притесненията на ищцата не са пряка и непосредствена последица от изтичането на личните ѝ данни, а са обусловени от евентуално бъдещо извършване на злоупотреба, за чието настъпване, освен изтеклите лични данни, са необходими редица други документи.

Решението е частично неправилно по следните съображения:

Обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия.

Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Въпросът с допустимостта на иска е разрешен с Определение № 2993/25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2107/2020 г. по описа на ВАС. Следва да се отбележи, че решаващият съд неправилно се е позовал на Определение № 2824/21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1628/2020 г. по описа на ВАС, но това не променя извода за допустимост на иска. Макар и да не е обсъдено от съда, по делото са представени доказателства за липсата на висящо или приключило производство, иницирано от ищцата, което е условие за допустимост на иска, съгласно чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая с оглед качеството на администратора на лични данни – специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания (чл. 2, ал. 1 ЗНАП), правото да се претендира обезщетение за причинените вреди, се упражнява чрез предявяване на осъдителен иск, подлежащ на разглеждане от административните съдилища по реда на АПК, с препращане за неуредените въпроси към ЗОДОВ и ГПК. Предмет на проверка по съществото на спора е установяването дали актът, действието или бездействието на администратора, е съответно на Регламент (ЕС) 2016/679.

Правилно решаващият съд е посочил, че за да възникне право на иск за обезщетение, е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, установено в хода на производство за обезщетение, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от отменен административен акт, респективно от незаконосъобразно действие или бездействие и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

В светлината на чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) предметът на доказване изисква: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) По делото са събрани доказателства за личните данни на ищцата, до които е имало неправомерен достъп. Следователно ищцата е доказала твърдението си за наличието на нарушено нейно право – на защита на личните ѝ данни от администратора на тези лични данни, което право е накърнено от неправомерния достъп до тези данни и разпространяването им в интернет пространството.

Чл. 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679, и чл. 59 ЗЗЛД задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) предвиждащ че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищеца в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП.

В своя защита срещу предявения иск, ответникът е представил само писмени доказателства. Те доказват вземането на организационни мерки от страна на НАП, назад във времето, но липсват доказателства, от които да се направи извод, че тези организационни мерки са подходящи, за да гарантират защита на данните, че същите са актуализирани. Липсват доказателства, че предприетите организационни мерки, са били в такава степен подходящи и ефективни, че да гарантират обработването на личните данни в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679. Липсват и доказателства, за това какви технически мерки е взел ответникът, за да защити личните данни, които обработва, от неправомерен достъп. Правилно решаващият съд е приел, че представените от страна на ответника документи за доказване изпълнение на задълженията му, произтичащи от регламента и закона, установяват реда по който е следвало да се обработват личните данни от ответника, но не и какъв контрол по отношение на спазването им е осъществен. В съображение 74 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) е предвидено, че администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите.

Ответникът не е ангажирал доказателства, за да докаже, че е приложил подходящи технически мерки за осигуряване на нивото на риска, предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Не е представил и доказателства, че утвърдените процедури и методики, за които е представил писмени доказателства, са изпълнявани. Тук следва да се отбележи, че не НАП е установил неправомерния достъп, а е разбрал за него от публикации в медиите, което означава, че взетите организационни мерки не гарантират, че администраторът следи за неправомерен достъп и при наличието на такъв, разбира своевременно за това. Представянето на писмени доказателства за наличието на организационни мерки е недостатъчно, за да се приеме, че предприетите от администратора мерки са подходящи. Твърденията и представените доказателства за предприетите от ответника действия след „изтичането“ на данните, са част от задълженията му по регламента и закона, но не доказват, че взетите от него мерки са ефективни и подходящи. Настоящата инстанция не споделя довода на решаващия съд, че обстоятелството, че е извършена хакерска атака, пробита е информационната система на НАП, е неоспоримо доказателство, че не са предприети подходящи технически и организационни мерки за защита обработване личните данни на ищеца, което е достатъчно да бъде направен извод за противоправност на бездействието на НАП. По делото не е доказано, че са взети подходящи и ефективни организационни и технически мерки и въпреки тях се е стигнало до пробив в информационната система на НАП.Ж нелогично е, с оглед техническото развитие, една информационна система да бъде на 100 % защитена от хакерски атаки. В тежест на администратора на лични данни е да докаже, че е взел подходящите мерки за защита на личните данни, които обработва. Ответникът следва да докаже такова изградено ниво на сигурност, което свежда до минимум риска от неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни.

По отношение на втория елемент - причинена материална или нематериална вреда. В случая ищцата твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба и в уточняваща молба от 08.11.2019 г. Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищцата действително е преживяла твърдените от нея негативни емоции, които са резултат от нарушението на регламента. Съдът правилно е кредитирал показанията на свидетеля, но неправилно е приел, че след като ищцата не е предприела активно поведение, за да установи кои конкретно лични данни са били обект на посегателство, поради което с пасивното си поведение е допринесла за настъпилата вреда. Болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Строго индивидуални са и мерките, които всяко лице предприема, за да се справи с негативните емоции, които едно противоправно поведение може да предизвика у него. Липсата на активност да установи какви точно данни са разпространени за нея, не означава, че тя е допринесла за настъпването на вредите. Същите са пряка последица от нерегламентирания достъп до данните и са в резултат от нарушаването сигурността на данните. В съображение 146 Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да обезщетят всички вреди, които дадено лице може да претърпи в резултат на обработване на данни, което нарушава настоящия регламент. Администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Понятието „вреда“ следва да се тълкува в по-широк смисъл в контекста на съдебната практика на Съда по начин, който отразява напълно целите на настоящия регламент. Причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност на личните данни, за което по делото са събрани доказателства, е достатъчно, за да се ангажира отговорността на администратора на лични данни. Не е необходимо каквото и да е активно поведение на пострадалото лице, за да се приеме, че то действително е претърпяло негативни емоции. Евентуалното предприемане на активно поведение, е средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за лицето, от неправомерния достъп до личните му данни. Липсата на такова не води до извод за липса на действително преживени негативни емоции и допринасяне за настъпване на вредата. С оглед психологичната индивидуалност на всеки човек, липсата или наличието на активно поведение, е начин за справяне с преживения стрес, но не и доказателство за липсата на такъв. Дори вероятността от злоупотреба с разкритите данни има за резултат чувствително засягане психическото и емоционално състояние на субекта на данните. Поради това настоящата инстанция не споделя довода на решаващия съд, че тъй като за евентуално бъдещо извършване на злоупотреба с личните данни са необходими редица други документи, притесненията на ищцата са били обективно неоснователни, с оглед изключително слабата вероятност само на база изтеклите лични данни, да се извърши описаната от ищцата злоупотреба с данните ѝ.

Неправилно съдът е приел, че не е налице и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника – причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и причинената неимуществена вреда. Проявеното от ответника бездействие да изпълни по подходящ начина задължението си да гарантира сигурността на личните данни на физическите лица, е в пряка причинна връзка с негативните усещания на засегнатите лица, в конкретния случай на ищцата. Ако не беше допуснат неправомерния достъп до личните данни, ищцата не би преживяла негативните емоции. Пряката причинна връзка между противоправното бездействие на ответника и настъпилата за ищцата вреда не се прекъсва от начина, по който тя е разбрала за неправомерния достъп или от това, че се опасява от бъдещи злоупотреби с личните ѝ данни. Негативните емоции са пряк резултат от неправомерното разкриване на лични данни, в резултат на недоказаното от ответника взимане на подходящите технически и организационни мерки.

За пълнота следва да се отбележи, че противно на изложеното в касационната жалба, в процесния случай за доказването на претърпените вреди са нужни доказателства, тъй като вредите са обусловени от конкретно и специфично обстоятелство – допуснатия пробив в информационната система на НАП, което е довело до неправомерен достъп до лични данни, като е необходимо то да е конкретно установено. Преживените неимуществени вреди не могат да се предполагат, а още по малко - да се приемат за доказани само на база обстоятелството, че тези вреди настъпват в резултат на неправомерния достъп до лични данни, поради бездействието на администратора за предприемането на подходящите и ефективни организационни и технически мерки.

При заявената от ищцата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв., за определяне размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД), като размерът на обезщетението се определи по справедливост. В случая с оглед характера и тежестта на претърпените от ищцата негативни емоции, тяхната продължителност – около месец и неблагоприятното им отражение в личната сфера на ищцата, нейната възраст, стандартът на живот в страната, размерът на минималната работна заплата за 2019 г. към момента на узнаване за неправомерния достъп до личните данни – 15.07.2019 г., съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 500 лв. Този размер на обезщетението би довел до пълно репариране на претърпените от ищеца вреди.

Предвид изложеното решението следва да се отмени като неправилно – като постановено в нарушение на материалния закон, в частта, с която е отхвърлен иска за размера до 500 лв. и вместо него да се постанови ново, с което на ищцата да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на НАП в размер на 500 лв. Решението следва да бъде отменено частично и относно присъденото юрисконсултско възнаграждение на НАП за първата съдебна инстанция за разликата над 50 лв. до присъдения размер от 100 лв., предвид частичното уважаване на иска, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да се уважи направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и производството по частната жалба, като на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на М. М. заплатените държавни такси за двете съдебни инстанции и за производството по частната жалба в общ размер 45 лв. Доказателства за направени други разноски (извън заплатените държавни такси) не са представени, поради което такива не се присъждат.

Предвид представените доказателства за осъществена правна помощ при условията на чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА) и заявената претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката осъществил безплатна правна помощ, на адв. Ю. ще следва да се заплати адвокатско възнаграждение. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ същото следва да се определи съразмерно с уважената част на иска, а именно в размер на 150 лв. за всяка съдебна инстанция. За осъщественото процесуално представителство по частната жалба на адв. Ю. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. предвид чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

С оглед изхода на спора, на ответника по касация ще следва да се присъди, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 50 лв. за настоящата инстанция. С оглед присъждането на разноски и на двете страни, следва да се извърши компенсация и М. М. се осъди да заплати на НАП сума в размер на 5 лв. разноски по компенсация за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6952/04.12.2020 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 11275/2019 г. в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на М. М. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 15.07.2019 г. – 16.09.2019 г. вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължения по чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) и по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на данните да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на М. М. срещу Национална агенция за приходите, в размер на 500 лева и В. Н. П.:

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 79, параграф 1 и чл. 82, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данните Националната агенция за приходите да заплати на М. М., [ЕГН] сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 15.07.2019 г. - 16.09.2019 г., вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на Национална агенция за приходите, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължения по чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) и по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на данните да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на М. М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТМЕНЯ Решение № 6952/04.12.2020 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 11275/2019 г. в ЧАСТТА, с която М. М. е осъдена да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер над 50 (петдесет) лева до пълния присъден размер от 100 (сто) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6463/17.11.2020 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 11274/2019 г. в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 15.07.2019 г. – 16.09.2019 г. вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължения по чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) и по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на данните да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на М. М., за разликата над 500 (петстотин) лева до пълния предявен размер от 1000 (хиляда) лева и в частта, с която М. М. е осъдена да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА М. М., [ЕГН] да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 5 (пет) лева разноски по компенсация за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адв. С. С.-Ю. с адрес на упражняване на дейността гр. С., [адрес], сумата в размер на 400 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и производството по частната жалба, съразмерно на уважената част от иска.

Решението е окончателно.