Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – гр. Б. срещу решение № 97 от 28.01.2021г. на Административен съд – гр. Б. по адм. дело № 1541/2020г., с което е отменен отказ за промяна на отбелязаното в кадастралния регистър трайно предназначение на територията и начина на трайно ползване на поземлен имот с идентификатор 00878.107.395 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., обективиран в писмо изх. № 20-39801/24.06.2020 г. на началника на СГКК – гр. Б. и преписката е върната на административния орган за процедиране съобразно указанията, дадени в решението, както и СГКК – гр. Б. е осъдена да заплати разноски по делото.
В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон смесвайки чрез съдебен акт две различни процедури – такава по промяна на кадастралната карта и регистър /чл. 54 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) /ЗКИР// с такава по промяна само на кадастралния регистър /чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР/. Според касатора съдът не е съобразил с наличните по преписката доказателства – документ за собственост на жалбоподателя и писмо на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Б., както и не е направил разграничение на „вида територия“ и „начина на трайно ползване“ като данни за поземления имот. Възразява се също така, че е неправилен изводът на съда, че „вид територия“ и „начин на трайно ползване“ на едни поземлен имот трябва да са съобразени с отреждането му по действащ Общ устройствен план /ОУП/. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на направените в касационното производство съдебни разноски.
Ответникът – И. Г., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В представен отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от И. Г., срещу отказ за промяна на отбелязаното в кадастралния регистър трайно предназначение на територията и начина на трайно ползване за поземлен имот с идентификатор 00878.107.395 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., обективиран в писмо изх. № 20-39801/24.06.2020 г. на началника на СГКК – гр. Б.. Оспореният отказ е мотивиран с това, че видът на територията и начина на трайно ползване на имот с идентификатор 00878.107.395 са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А. по данни от предходната карта на възстановената собственост /КВС/ без промени, както и че в резултат на проведена кореспонденция с Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Б., последната е изразила становище, че имот с идентификатор 00878.107.395 не попада в територията, отредена за ваканционно селище, поради което липсват основания за промяна вида на територията и начина на трайно ползване на имота.
За да отмени процесния отказ първоинстанционният съд е приел, че обжалваният отказ е постановен при непълнота на доказателствата и неправилно приложение на материалния закона – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза административният съд е приел, че в случая е налице действащ ОУП, даващ статут „ваканционна територия“ на процесната територия. Позовавайки се в мотивите на съдебното решение на разпоредбите на чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, съдът е обосновал извод, че констатацията за действащ ОУП, чиито предвиждания са в противоречие с посочените в кадастралния регистър данни, е основание за съответното изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър. Възраженията на жалбоподателя относно трайното фактическо ползване на територията съдът е приел за неотносими към разглеждания спор, тъй като това е факултативен способ за квалифицирането й като урбанизирана, ако липсват съответните планове.
Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Настоящата съдебна инстанция намира за основателно оплакването на касатора относно приложимост в процесния случай на процедурата по чл. 53 от ЗКИР, а не както неправилно е приел административният съд тази по чл. 54 от ЗКИР. В случая заявено от ответника И. Г. искане е за изменение на кадастралния регистър в частта относно поземлен имот с идентификатор 00878.107.395 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., касаещо основни кадастрални данни по чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКИР: трайното предназначение на територията, в която имотът попада и начин на трайното му ползване. Следователно, редът не е този за отстраняване на непълноти или грешки по чл. 54 от ЗКИР.Пата на данните за вида на територията и начина на трайно ползване на конкретен поземлен имот е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти, съответно искано такова изменение следва да се извърши на основание чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, в някоя от трите хипотези на разпоредбата, в зависимост от конкретните обстоятелства, както и правилно е процедирал административният орган.
Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. В случая, според изложеното от заявителя в заявление вх. № 01-133947/13.03.2020 г., това е Териториално устройствен план /ТУП/ за О. Ц от 1998 г. и последвал ОУП на О. Ц от 2008 г., както и изграждането в м. „Коросята“, в която се намира и имотът на заявителя, на ваканционно селище „Ахтопол - Север“ в периода 1987 г. – 1988 г. чрез предоставяне от Комисията по земята на държавна собственост на Централен съвет на Българските професионални съюзи. От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че с решение № КЗ-18/18.08.1988 г. на Комисия за земята, т. 21, са предоставени на Централния съвет на Българските професионални съюзи за изграждане на „Вакационно селище Ахтопол – север“, община М., 230 дка некатегоризира земя, заета с временни постройки за отдих, в това число 30 дка дере, стопанисвана от Животновъдно-промишления комплекс – гр. М., при граници, посочени в приложена скица, като съгласно писмо изх. № РД-12-03-32-3/16.06.2020 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Б., имот с идентификатор 00878.107.395 не попада в обхвата на решение № КЗ-18/18.08.1988 г. на Комисия за земята, т. 21. В първоинстанционното производство е приета и съдебно-техническа експертиза, съгласно която първото отразяване на процесния имот е КВС от 29.04.1998 г. с номер 107395, землището на гр. А., вид територия: за нуждите на селското стопанство, начина на трайно ползване: нива за строителство, като съгласно Протокол № 29 и Решение № 216/15.07.1998 г. на Общински съвет – Царево, допълнено с Решение № 272/23.03.1999 г., е приет териториално устройствен план на О. Ц, в който процесната територия е с отреждане „курортна територия и обекти“. Установено е от вещото лице също така, че предвиждането по ОУП от 2008 г., който е в процедура по изменение със заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за процесната територия е „вакационна територия“, както и че процесната земя не е променяла своя вид като земеделска земя през периода 1980 г. – до сега и същата е възстановена като нива за строителство, незастроена от трети лица /чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ/, с решение № 14.36/11.05.2006 г. на Общинска служба по „Земеделие и гори“ – О.Ц.П така установеното по делото настоящата съдебна инстанция намира, че неправилно първоинстнационният съд е приел, че в конкретния случай са били налице материално-правните предпоставки за изменение на данни относно „трайно предназначение на територията“ и „начин на трайно ползване“ в кадастралния регистър в частта за имот с идентификатор 00878.107.395.
Според чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира, като промяната на трайното предназначение се извършва по ред, предвиден в закон. Освен това по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № РД-02-20-5/2016 г./ териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са урбанизирани територии /селищната територия на населеното място и селищни образувания/ – определени с устройствен план съгласно ЗУТ, съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, или са такива по начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон – в територии без устройствени планове, както и земеделски територии – определени с планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗУТ /в приложимата редакция/ териториите в страната са седем категории: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. В чл. 8 от ЗУТ законодателят е регламентирал конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните територии могат да имат. Следователно всеки един поземлен имот в страната попада поне, с оглед на чл. 7, ал. 2 от ЗУТ, в една от установените седем категории територии и има едно от предвидените в чл. 8 от ЗУТ конкретно предназначение. Действително, от събраните и приети в първоинстанционното производство писмени доказателства безспорно се установява, че съгласно ТУП на О. Ц, одобрен с Решение № 216/15.07.1998 г. на Общински съвет – Царево, допълнено с Решение № 272/23.03.1999 г., територията, в която попада процесния имот е с отреждане „курортна територия и обекти“, както и по ОУП от 2008 г. на О. Ц тази територия е с отреждане „вакационна територия“. В тази връзка следва да се има предвид, че макар конкретното предназначение на поземлените имоти за целите по чл. 8, т. 1 от ЗУТ да се определя с влязъл в сила подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3 от ЗУТ, не винаги влезлият в сила подробен устройствен план значи завършен фактически състав на промяната на предназначението на имота от земеделска земя в друг вид, както и наличието на влязъл в сила общ устройствен план не доказва конкретно предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, тъй като този план определя характера на територията, на която се намира съответния имот - урбанизирана, и нейния общ режим и структура, но той не установява, а и не би могъл с оглед на чл. 106 от ЗУТ, конкретното предназначение на имота. Когато обаче имотът е земеделска земя, с оглед определянето й в чл. 2 от ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) /ЗОЗЗ/ като основно национално богатство и забраната за използването й за цели, различни от земеделските, законодателят е въвел специален ред за промяна на предназначението. Този специален ред, доколкото по делото се установява, че процесният имот е нанесен в КВС от 29.04.1998 г. за землището на гр. А. с вид територия: за нуждите на селското стопанство, и начина на трайно ползване: нива за строителство, в процесния случай се явява приложим и по отношение на имот с идентификатор 00878.107.395.
Член 24, ал. 2 от ЗОЗЗ предвижда, че след влизане в сила на подробен устройствен план собственикът на земеделската земя предлага промяна на предназначението й за неземеделски нужди. По същия начин и чл. 24, ал. 1 от ЗОЗЗ /в приложимата редакцията в ДВ, бр. 35/1996 г./ е предвиждал, че при наличие на утвърден генерално-застроителен или парцеларен план собственикът на земята предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя. Едва с решението на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя и заплащането на дължимата такса - чл. 24, ал. 4 от ЗОЗЗ, фактическият състав на промяната на предназначението на земеделската земя е завършен и тя юридически престава да има качеството на земеделска по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ.Стелно, до тогава, докогато не е завършена процедурата по ЗОЗЗ, не е налице и довършен фактически състав на промяна на предназначението на земеделската земя. В процесния случай не се установява, а такива твърдения не се излагат и от ответника И. Г., независимо от наличието на ТУП на О. Ц от 1998 г. и ОУП на О. Ц от 2008 г., този фактически състав на промяна на предназначението на имот с идентификатор 00878.107.395 да е бил завършен при спазване на разпоредбите на ЗОЗЗ и проведена по този закон процедура за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Единствено, ако промяната на трайното предназначение на имот с идентификатор 00878.107.395 е била извършена по реда на ЗОЗЗ, това ще доведе до наличието на материално-правните предпоставки по чл. 53 от ЗКИР за изменение на кадастралния регистър в частта за този имот, доколкото със самата кадастрална карта не може да се промяна трайното предназначение на даден имот, ако това не е станало преди това по ред, предвиден в закон. Следователно, за да е била налице промяна на предназначението на процесния имот за целите на вписване на съответните изменения на данните в кадастралния регистър не е достатъчно наличието на влязъл в сила подробен устройствен план или общ устройствен план, както неправилно е приел административният съд, а е било необходимо да е приключила и процедурата по специалния закон - в случая по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, каквото обстоятелство по делото не се установява от събраните и приети писмени доказателства. Липсата на проведена процедура по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ за процесния имот се установява и от писмо изх. № РД-12-03-32-3/16.06.20202 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Б., съгласно което липсват основания за промяна на вида на територията и начина на трайно ползване на поземлен имот с идентификатор 00878.107.395. Следователно, за да се допусне исканото изменение в кадастралния регистър, посочената законова регламентация изисква по отношение на процесния имот да са изпълнени едновременно както устрояване по реда на ЗУТ, така също и провеждане на процедура по промяна на предназначението му за неземеделски нужди съгласно ЗОЗЗ. В конкретния случай безспорната липсата на една от посочените две предпоставки обосноват законосъобразност на оспорения отказ на началника на СГКК - Бургас, обективиран в писмо изх. № 20-39801/24.06.2020 г., който неправилно е бил отменен от съда.
Правилно административният съд е приел, че в конкретния случай фактическото трайно ползване на територията е неотносимо към предмета на спора, доколкото същото е факултативен способ за квалифицирането й като урбанизирана територия в съответствие с чл. 9, ал. 1 от ЗУТ и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. От друга страна по делото не се установява, че процесният имот е бил с трайно фактическо ползване за курортни цели.
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразния отказ за изменение на кадастралния регистър.
При основателността на касационната жалба, в полза на СГКК – гр. Б., следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски пред настоящата инстанция – внесена държавна такса размер на 70 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 97 от 28.01.2021г. на Административен съд – гр. Б., постановено по адм. дело № 1541/2020г., и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. от гр. С. З срещу отказ за промяна на отбелязаното в кадастралния регистър трайно предназначение на територията и начина на трайно ползване на поземлен имот с идентификатор 00878.107.395 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., обективиран в писмо изх. № 20-39801/24.06.2020 г. на началника на СГКК – гр. Б..
ОСЪЖДА И. Г. от гр. С. З да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – гр. Б. сумата в размер на 70 /седемдесет/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.