Производството е по реда на чл. 175 във вр. с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 176 във вр. с чл. 228 АПК и чл. 248 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК.

Образувано е по искане на А. Б. за поправка на очевидна фактическа грешка, за допълване и за изменение в частта за разноските на Решение №3363 от 15.03.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 10111/2020 г.

В искането се сочи, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, досежно издателя на Заповед №РД-09-439 от 02.11.2018 г., който е изпълнителният директор на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД („ЦГМ“ ЕАД), а не кметът на Столична община. Липсата на заповед на кмета на Столична община, с която изрично да са определени длъжностните лица от „ЦГМ“ ЕАД, които имат правомощието да прилагат принудителната административна мярка (ПАМ) е един от пороците посочени като касационни основания за отмяна на съдебното решение.

ВАС не се е произнесъл по законосъобразността на първоинстанционното решение, в частта в която е посочено, че то е окончателно. Приемайки, че касационната жалба е допустима, ВАС е санирал порока на решението в тази му част. Въпреки това съдът не е отчел неправилността на решението при възлагане на направените в касационната инстанция разноски.

По отношение на претендираните от ответника разноски касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност, по което съдът не се е произнесъл. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по електронен път, от което не е предоставено копие на жалбоподателя и той не е запознат с претендирания размер на разноските. От протокола от откритото съдебно заседание не се установява ответникът да е представил списък с разноските. Предвид изложеното счита, че не следва да бъде осъждан за заплащане на разноски, евентуално те следва да бъдат определени след произнасянето на съда по...