Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез юрисконсулт Е. В., срещу решение № 7483 от 22.12.2020 г. по адм. дело № 2615/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отменен, като незаконосъобразен отказът му за издаване на виза вид „С“ изх.№ ISВ19000447V от 09.01.2020 г. Твърди се, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна Л. И., в представен писмен отговор чрез адвокат П. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Л. И. против отказ изх.№ ISВ19000447V от 09.01.2021 г. на консулско длъжностно лице в Посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан, за издаване на виза вид „С“. Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващата твърди, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал, 2, т. 4 АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта на посещението е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди, че актът е издаден в нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като необосновано ограничава правото й...