Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/- София при ЦУ на НАП и по касационна жалба на Н. Г., подадена чрез процесуалния му представител адв. Т..

Касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. е насочена против Решение № 6684/24.11.2020 г., постановено по адм. дело № 2969/2019 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22002217009018-091-001/21.09.2018 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - София, в частта му изменена с Решение № 2031/28.12.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София в частта, с която на Н. Г., гр. С., е определено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 623, 17 лева, ведно с лихви за забава в размер на 469, 87 лева, поради изтекла давност, както и в частта с която е изменено вмененото задължение за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2011 г. като е намален същият от 30 975, 53 лева на 23 431, 22 лева, съответно е намален размерът на лихвите за забава от 23 654, 01 лева на 15 239, 11 лева. Оспорен е съдебният акт и в частта му за разноските.

Този касатор поддържа, че атакуваният съдебен акт в посочената му част е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на отмените задължения за 2010г. поради изтекла погасителна давност по чл. 171 ал. 1 от...