Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, против Решение № 24 от 20.08.2020 г. по адм. дело № 115/2020 г. на Административен съд Русе, с което е осъдена да заплати на С. М., на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер от 1 /един/ лев за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на агенцията, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 840 лв.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – С. М., чрез пълномощника си адв. А. Ж., в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и по същество е основателна, като предлага обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск - отхвърлен.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на С. М. срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 лев от действия и бездействия, довели до нарушение на сигурността на личните му данни по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗЛД вр. чл. 4, т. 12 от Регламент (ЕС)...