Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 7229/14.12.2020 г., постановено по адм. д. 3031/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушени съдопоризводствените правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са изложени съображения за спазване на двугодишния срок за налагане на дисциплинарното наказание. Касаторът иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът В. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения

С обжалваното решение № 7229/14.12.2020 г., постановено по адм. д. 3031/2019 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 8121к-243/14.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 197, ал. 1, т. б, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) е наложено наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в Министерството на вътрешните работи (МВР) на главен инспектор В. К. - началник на Сектор „Водачи на служебни животни“ към Отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ при Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена след изтичане на срока по чл. 195, ал. 2 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд е приел, че срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е започнал да тече на 19.10.2019 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, но на основание чл. 195, ал. 3 от ЗМВР (в приложимата редакция) този срок не тече, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Оспорената пред АССГ Заповед е издадена на 14.01.2019 г. (петък, присъствен ден). Решаващият при изчисляване спазването на срока за налагане на дисциплинарното наказание е обсъдил събраните по делото писмени доказателства (заявление на л. 138-170, черен класьор към адм. д. 3031/2019 г.) за ползван от В. К. законоустановен отпуск, от които е приел за установено, че срокът е спрял да тече за 84 дни. В същия смисъл е и докладна записка вх.№ 81216/7/10.01.2019 г. (л. 36 от приложената към адм. д. 1902/219 г. папка с материали от дисциплинарното производство) и писмо от началник на ОСПСОВОР-СДВР (л. 10 от настоящото дело), съдържащи обобщена информация относно дните, през които на В. К. е било разрешено да ползва законоустановен отпуск.

Следва да бъде посочено, че по делото липсва болничен лист, издаден на В. К., на който се позовава касационният жалбоподател в касационната си жалба, за да обоснове твърдение, че времето, през което срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР не е текъл е 114 работни дни, а не приетите от АССГ 84 дни. В касационната жалба болничният лист не е индивидуализиран с номер, а само, че се отнася за период 03.03.2018 г. – 27.03.2018 г. и е за 25 дни, а според писмото на Р. С. 25 дни отпуск по болест през 2108 г. е ползвал К. К., а не В. К..

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при разглеждане на спора пред АССГ не е допуснато процесуално нарушение и установените факти са обосновани правилно в съответствие с всички събрани по делото доказателства. Законосъобразно решаващият съд е приел, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание на В. К. за деяние, извършено на 19.10.2016 г., е изтекъл на 11.01.2019 г., поради което и към 14.01.2019 г. министърът на вътрешните работи не е имал право да издаде оспорената пред АССГ заповед.

Като е достигнал до същия правен извод административният съд е постановил законосъобразно решение, по отношение на което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не претендира такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7229/14.12.2020 г., постановено по адм. д. 3031/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.