Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. С, подадена чрез юрк. П., в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 472/ 16.03.2018 г. по адм. дело № 72/ 2018 г. на Административен съд - Благоевград (АС Благоевград).

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на изискванията на процесуалния и материалния закон.

Застъпва становище, че обжалваната заповед е издадена при наличието на предпоставките на чл. 73 от АПК, а именно преустановяване на нарушения свързани с обществения ред и унищожаване на общинската собственост.

Посочва, че в компетентността на кмета на общината е осигуряване на правилата свързани с обществения ред.

Моли за отмяна на обжалваното решение на АС Благоевград и да се отхвърли жалбата на „С. Н“ EООД, като неоснователна. Претендира и да бъдат присъдени разноски по делото.

В писмена молба от 30.01.2020 г. поддържа касационната жалба и претендира разноски по делото.

Ответникът- "С. Н" ЕООД в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и обосновано. В писмено становище от 29. 01. 2020г ., както и становище от 14.04.2021г. подадени чрез адв. П., оспорва касационната жалба, като неоснователна. Излага съображения за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Претендира разноски, съобразно представения списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Съдебното производство е образувано в резултат на Решение № 730/ 18.01.2018 г. по адм. дело № 4764/ 2017 г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което е било отменено Решение № 316/ 07.03.2017 г., адм. дело № 722/ 2016г. по описа на Административен съд– Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Благоевград.

С обжалваното решение на Административен съд - Благоевград е била отменена Заповед № АПИОЧР-152/11.11.2016 г. на Кмета на О. С, с която е забранено движението, паркирането или домуването на пътни превозни средства върху общинска собственост с обхват района на ул. С. Н и площад “България” в гр. С..

За да приеме този резултат решаващият съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна.

Преценил е, че процесната заповед е издадена в рамките на правомощията на Кмета, съгласно специалния закон ЗМСМА, както и на основание Наредба за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите на Общински съвет - Сандански (Наредбата), която конкретизира правомощията на органа, които са уредени най - общо в съответния специален закон– ЗМСМА.

Въпреки установената материална компетентност решаващият съд е приел, че оспорената наредба е издадена при съществено нарушение на административно - производствените правила.

Обсъдил е разпоредбите на чл. 66 до чл. 72 от АПК, като е преценил, че не се установява изпълнението на задълженията на административния орган, които предвиждат особен ред за оповестяване на откритото производство за издаване на общия административен акт.

Намерил е, че участието на заинтересованите лица в административното производство не е осигурено, като по този начин не е било възможно да се съберат и обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите страни.

Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Произнасянето е по жалба на лице имащо правен интерес от оспорването срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е налице постановяване на допустимо съдебното решение.

Решаващият съд се е съобразил с приетото в Решение № 730/ 18.01.2018 г. по адм. дело № 4764/2017г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което е било отменено Решение № 316/ 07.03.2017 г., адм. дело № 722/ 2016 г. по описа на Административен съд– Благоевград, с което процесната заповед е била обявена за нищожна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Благоевград.

Съобразявайки се с мотивите в отменителното решение на ВАС, решаващият съд обосновано и правилно е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган– Кмета на [община]. Правомощията на кмета на общината да издава заповеди за целите на опазването на обществения ред са предвидени в чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, като правомощието да насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи е регламентирано в чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА.

Следователно процесната заповед е издадена в рамките на правомощията на Кмета, съгласно специалния закон - чл. 44, ал. 1 ЗМСМА, както и на основание на наредбата на Общински съвет– Сандански.

Правилно съдът е преценил, обжалваната заповед, за незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административно - производствените правила.

Обосновано решаващият съд е възприел обжалваната заповед за общ административен акт. Издадената заповед им еднократно действие и с нея се засягат неопреден кръг лица, поради което отговаря на изискванията на чл. 65 АПК.

Правилно съдът е преценил, че от касатора не се установява изпълнението задължения на административния орган по чл. 66 и чл. 72 от АПК за оповестяване на откритото производство за издаване на общия административен акт. Липсва осигуряване на участие на заинтересованите лица в административното производство, като по този начин не е било възможно да се съберат и обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите страни - чл. 35, чл. 66 и чл. 72 от АПК.

В случая не е доказано наличието на предпоставки по чл. 73 от АПК за прилагане на облекчени изисквания към производството по издаване на оспорената заповед по отношение на уведомяването и участието на заинтересованите лица.

Наред с това настоящият съдебен състав счита, че адм. акт не съдържа фактически основания за приемането му и с това не отговаря на изискванията за съдържание на административния акт. В самата заповед е посочено, че същата се издава във връзка с преустановяване на нарушения, свързани с обществения ред и унищожаването на общинска собственост. Налице е забрана без да се съдържат конкретни съображения за нейното налагане.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед, е приета в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Този порок по чл. 146, т. 2 АПК обуславя отмяна на административния акт - чл. 173, ал. 2, ал. 3 АПК. С. Р № 12511 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. дело № 877/2014 г., III отделение - Константната съдебна практика приема, че само неизлагането на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта е съществено нарушение и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

С оглед съдържанието на документите към административната преписка е следвало да се посочи какви са точно нарушенията на обществения ред, какво е конкретно застрашеното общинско имущество. Освен това подлежи на уточняване дали визираната забрана за движение се отнася до пешеходна зона или до улична мрежа, по която се осъществява регламентирано по ЗДвП движение на МПС.

При това положение Административен съд Благоевград, като е отменил оспорената заповед, е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила.

Пред ВАС не се представят нови доказателства по чл. 219, ал. 1 АПК, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила.

Решаващият съд при констатираното съществено нарушение на административно - производствените правила е пропуснал в диспозитива на съдебния акт да изпрати преписката на компетентния орган за ново произнасяне, съобразно указанията за тълкуване и прилагане на закона. Тази непълнота подлежи на отстраняване, като това следва да се извърши с настоящия съдебен акт.

С оглед изхода на делото на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, на ответника се следва присъждането на сторените в касационното производство разноски, съобразно представените доказателства на лист 27 за извършването им, представляващи платено адвокатско възнаграждение от 300 лева.

Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 472/ 16.03.2018 г. по адм. дело № 72/ 2018 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменена Заповед № АПИОЧР-152/11.11.2016 г. на Кмета на О. С.

ВРЪЩА административната преписка на Кмета на О. С за ново произнасяне, съобразно мотивите на съда по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА О. С да заплати на "С. Н" ЕООД, разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно.