Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

гр. София, 27.02.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАпри участието на секретаря Т. С. и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 1408/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационната жалба на С. Х. С., подадена чрез адв. П.П., се обжалва решение № 3/02.01.2024г. по въззивно гр. дело № 256/2023г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 78/07.04.2023г. по гр. д. № 917/2022г. на РС-Б. С. упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Х. С. Х. е предоставено на майката Л. С. Ц. и е определено местоживеенето на детето да бъде с майката; определен е режим на лични контакти между бащата и детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя с преспиване и 1 месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск и С. С. е осъден да плаща на детето, чрез неговата майка и законен представител Л. Ц. месечна издръжка в размер 233,25 лева, считано от датата на привеждане в изпълнение на решението за предоставяне упражняването на родителски права до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, които се поддържат в откритото съдебно заседание пред ВКС от процесуалния представител на касатора.

Ответницата по касационната жалба-Л. С. Ц., не е депозирала писмен отговор. В откритото съдебно заседание пред ВКС, чрез процесуалния си представител адв.Г.Г. оспорва жалбата.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 5031/ 05.11.2024г., постановено по делото, по въпросите, уточнени съобразно правомощията на касационната инстанция по т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: За задължението на съда да вземе предвид и обсъди всички факти и обстоятелства, доводите и възраженията на страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка; За критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството по спор за упражняване на родителските права и за задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето.

Отговор на първия въпрос е даден в задължителната за съобразяване от съдилищата съдебна практика. В мотивите към т.2 от ТР № 1/09.12. 2013г. на ОСГТК и към т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, както и в практиката на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал.2 ГПК, чл. 236, ал. 2 и чл. 269, изр. 2 от ГПК е разяснено, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации в рамките на въведените във въззивната жалба оплаквания, като за да признае или отрече претендираните от страните права, следва да обсъди и анализира в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и защо; да обсъди всички процесуални искания на страните, основаващи се на тези факти, както и доводите, които имат значение за решаването на делото в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

По втория въпрос също е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която преценката как следва да се реши спор за родителски права е комплексна - съдът трябва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. Част от критериите, от които съдът трябва да се ръководи са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, но тяхното изброяване не е изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства. Подлежат на съвкупна преценка от съда: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възраст; отношенията между двамата родители и отношението им към детето след раздялата им; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, като съобрази и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, щом се касае за интересите на дете.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

В производство по спорна съдебна администрация въззивният съд се е произнесъл по искания с правно основание чл.127, ал.2 СК от родителите на малолетно дете относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му. От фактическа страна е установено, че малолетното дете Х. С. Х. е родено на * по време на фактическото съжителство на страните по спора, продължило около 8 години; родителите са се разделили през м. юли 2021г. Гласните доказателства и данните от социалния доклад, приет в първоинстанционното производство, установяват, че при двамата родители има необходимите битови условия за отглеждане на малолетното дете; двамата родители притежават необходимия родителски капацитет да отглеждат и възпитават детето, като към датата на приключване на делото в първата инстанция грижите за детето са се полагали основно от бащата и детето е живеело в жилището на бащата в [населено място]. Установено е също, че бащата работи във „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Враца на 8 часов работен ден, като в периода от юли 2021г. до юни 2022г. брутното му трудово възнаграждение е в общ размер 11 609,67 лева или средно месечно 967,47 лева; в периода от 08.2021 до 06.2022г. майката е работела в „К. У. Б. ЕООД и за този период брутното й трудово възнаграждение е в общ размер 20 375,06 лева или средно месечно по 1697,92 лева; в последствие е регистрирана на трудовата борса към ДБТ-Б. С. и получава месечно по 1000 лева, а по реда и при условията на чл. 7 от ЗСПД получава ежемесечно и 50 лева. Към 19.07.2022г. малолетната Х. е редовна ученичка в III клас за учебната 2022/2023 година в НУ „Х. Б. - Б. С. детето има личен лекар и са му направени всички задължителни планови имунизации по имунизационен календар на РБ и са проведени всички профилактични прегледи. При изслушването си по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето пред въззивния съд детето Х. Х. е заявило, че е навършило 10 години, живее при баща си от няколко месеца; чувства се добре и при двамата си родители; с майка си се вижда в събота и неделя. Баща й не забранява да ходи при майка си. Иска да живее и при двамата си родители. Никой от родителите й не забранява да се вижда с другия и не я настройва срещу него.

След подробен анализ на ангажираните доказателства въззивният съд е приел, че след раздялата на страните през юли 2021г. детето принудително е отнето от майката, като бащата противоправно я е възпрепятствал да полага непосредствени грижи за него. Според съда проявеното физическо и психическо насилие от бащата по отношение майката, включително и в присъствие на детето, установено от извънсъдебното признание на бащата в обясненията, дадени по преписка № 248000-9463/11.08.2023г. на РУ – Б. С. ОДМВР – Враца и от показанията на св. Т. (преценени при условията на чл.172 ГПК), както и възпрепятстването на контактите на детето с майката, установено от гласните доказателства (св.Т. и на св. В.), сочат наличие на по-високи възпитателски качества у майката. На следващо място съдът е приел, че възможността за помощ от трети лица - близки на родителите и социалното им обкръжение са по-благоприятни при майката; материалните условия, при равни жилищни такива, са по-добри при майката. Не на последно място според съда възрастта на детето (10 години) и полът му обуславят извод, благоприятстващ предпочитане на майката пред бащата при определяне кому да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че майката на детето притежава всички качества, необходими за отглеждането и възпитанието му, поради което е предоставил упражняването на родителските права по отношение на Х. на майката. Определил е режим на лични отношения между баща и детето всяка първа и трета седмица от месеца - от 10,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката, не е в платен годишен отпуск. Изложил е съображения, че този времеви период на лични отношения с бащата е съобразен в максимална степен с желанието на родителите, привързаността на детето към тях, възрастта на детето и възможностите за помощ от трети лица. За да определи дължимата издръжка на детето, съдът е взел предвид нуждите и потребностите на детето и възрастта му и материалните възможности на всеки от родителите, като е приел, че бащата следва да плаща ежемесечна издръжка в размер 233,25 лева за детето, считано от датата на привеждане на решението за предоставяне упражняването на родителските права в изпълнение до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. Предвид изложените съображения съдът е отхвърлил иска по чл. 127, ал. 2 СК на С. Х. С..

С оглед отговорите на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, ВКС намира, че въззивното решение е правилно и обосновано в частта относно предоставянето на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, определяне местоживеенето на детето с нея и издръжката му.

Съдът е мотивирал решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е изложил самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по доводите и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба (ответникът не е подал отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК). Съдът е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат и посочване на фактите, които е приел за установени и въз основа на кои доказателства. Взел е предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 1/1974г., които имат значение за преценка интереса на детето-родителския капацитет на майката и бащата, полаганите до момента грижи за детето, пола и възрастта му, условията за отглеждане на детето в дома на майката и на бащата, помощта от трети лица, материалните възможности на родителите; влошените отношения между тях и поведението на бащата спрямо майката. Изводите за всяко от обстоятелствата са изведени след съвкупна преценка на събраните доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти. Съдът е взел предвид привързаността на детето и към двамата родители, установена от социалния доклад и изслушването му по чл.15 ЗЗДет, както и показанията на св.Т., ценени при условията на чл. 172 ГПК. Отчел е, че интересът на детето е свързан с правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. След анализ на писмените и гласни доказателства и на изготвения в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – Б. С. и установените въз основа на тях релевантни факти, въззивният съд обосновано е приел, че майката на детето е по-пригодният родител, който да осъществява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на Х..

По делото няма спор, че и двамата родители имат домове, в които са създадени условия за отглеждането на Х.; и двамата родители притежават доходи, които биха им позволили да се грижат за нея. Обстоятелството, че майката на детето към датата на устните състезания пред въззивния съд е била регистрирана на трудовата борса и е получавала обезщетение за безработица не е самостоятелно основание да се приеме, че детето следва да се определи с местоживеене при бащата. Безспорно установено е по делото също, че конфликтът между родителите рефлектира върху връзката на Х. с майка й, като бащата препятства осъществяването на контактите между двете. Този факт въззивният съд правилно е ценил наред с останалите данни по делото. Изследвайки при кого от двамата родители интересите на детето ще бъдат охранени в най-висока степен, съдът правилно е приел, че интересът на детето не се ограничава единствено до възможностите на всеки от родителите за физическото му отглеждане, но и с притежаваните от тях родителски качества и морален облик за неговото правилно възпитание, включващо отношение към другия родител например. При доказано възпрепятстване на контактите между детето и майката от страна на бащата и при доказано подчертано негово негативно отношение към майката, съпътствано с вербална агресия и грубо поведение, включително и пред детето, бащата демонстрира невъзможността да преодолее личното си негативно отношение към другия родител, с цел правилното възпитание на детето, за интересите на което е изключително важно да осъществява нормални контакти с двамата си родители, и по отношение на които не би следвало то да прави разлика, независимо при кого живее и кой осъществява грижите по неговото отглеждане и възпитание. Липсата на правилно разбиране на този въпрос от страна на бащата води и настоящият състав на ВКС до извод, че майката на детето притежава по-добри възпитателски качества на родител, които да й позволят да упражнява родителските права по отношение на детето. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че с оглед защита интересите на детето Х., същото следва да живее заедно с майка си, която да упражнява и родителските права по неговото отглеждане и възпитание.

В частта относно определения на бащата режим за лични контакти с детето въззивното решение е неправилно. Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема детето. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда (когато родителите не могат да постигнат съгласие за това), с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури възможност на детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. В случая, при определяне режима на лични отношения между бащата и детето въззивният съд не е отчел в пълна степен обстоятелството, че в период от време след раздялата между родителите бащата е полагал непосредствени грижи по отглеждането на Х. и детето е привързано към него. Тази привързаност следва да бъде съхранена и стимулирана. В интерес на детето е то да може да контактува с баща си, без това да пречи на учебните му занимания и на личните му отношения с майката. Установените конфликтни отношения между родителите налага определяне на максимално стриктен режим, който да не води до нови поводи за скандали между тях. По тези съображения съдът приема, че следва да определи режим на лични отношения между бащата и детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18 часа в петък до 16 часа в неделя с преспиване, както и 1 месец през лятната ваканция, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Предвид всичко изложено, въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта с която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете е предоставено на майката и е определено местоживеенето на детето да бъде с майката, както и в частта, с която С. С. е осъден да плаща на детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер 233,25 лева. В останалата обжалвана част-относно определения режим на лични отношения между бащата и детето решението следва да бъде отменено и вместо това да се постанови, че бащата ще може да вижда и взема детето, със задължение да го върне, всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18 часа в петък до 16 часа в неделя с преспиване, както и 1 месец през лятната ваканция, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/02.01.2024г. по въззивно гр. дело № 256/2023г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Х. С. Х. е предоставено на майката Л. С. Ц. и е определено местоживеенето на детето да бъде с майката, както и в частта, с която С. Х. С. е осъден да плаща на детето, чрез неговата майка и законен представител Л. С. Ц. месечна издръжка в размер 233,25 лева, считано от датата на привеждане в изпълнение на решението за предоставяне упражняването на родителски права до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

ОТМЕНЯ решение № 3/02.01.2024г. по въззивно гр. дело № 256/2023г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата и детето и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата С. Х. С. с ЕГН [ЕГН] и детето Х. С. Х. с ЕГН [ЕГН] както следва: бащата С. Х. С. с ЕГН [ЕГН] ще може да вижда и взема детето Х. С. Х. с ЕГН [ЕГН], със задължение да го върне при майката Л. С. Ц. с ЕГН [ЕГН], всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18 часа в петък до 16 часа в неделя с преспиване, както и 1 месец през лятната ваканция, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: