Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Ямбол против решение № 6 / 19.01.2021 г. по адм. дело № 320 / 2020 г. на Административен съд – Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 122, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – „„Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ (АИППИБМП) –д-р Р. М.“ ЕООД, гр. Я., чрез адвокат Ж. К. изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 6 / 19.01.2021 г. по адм. дело № 320 / 2020 г. Административен съд – Ямбол е отменил по жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ – д-р Р. М.“ ЕООД, гр. Я. заповед за налагане на санкции № РД-09-272 от 12.11.2020г. на директора на РЗОК-Ямбол, с която на основание чл. 76, ал. 3 ЗЗО и чл. 432, ал. 3 от Национален рамков договор (НРД) за медицински дейности (МД) 2020-2022 г. за нарушение на чл. 122, ал. 3 от НРД (МД) 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) на дружеството по изпълнение на договор № 280212 / 12.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 50, 00 лева, на основание чл. 414, ал. 1 от НРД (мд) 2020-2022 г. Присъдил е разноски. Решението е правилно.
По делото е установено, че със заповед № РД-24-204 от 19.08.2020 г. директорът на РЗОК – Ямбол е разпоредил извършване на медицинска проверка на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) „Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ – д-р Р. М.“ ЕООД, гр. Я. със задача: проверка на отчетената дейност от изпълнител на ПИМП за период на временна неработоспособност от 01.06.2020г. до 14.06.2020г.
За резултатите от нея е бил съставен протокол с вх. № ПП - ПИМП-220 от 16.09.2020г., в който е посочено, че от предоставена от НОИ справка е установено, че доктор Р. М. е бил във временна неработоспособност от 01.06.2020г. до 14.06.2020г., като за същия период от получения в РЗОК електронен XML отчет за дейност м. 06/2020г. са били установени отчетени консултативни прегледи на ЗОЛ-132 бр., профилактични прегледи на ЗОЛ над 18г.-102 броя, диспансерни прегледи на ЗОЛ-74 броя и профилактични прегледи на ЗОЛ по програма „Детско здравеопазване“-14 броя. В протокола е отразено също, че до датата на извършване на проверката в РЗОК-Ямбол няма постъпило писмено или по електронен път уведомление за отсъствие поради временна неработоспособност на доктор Р. М.. Последният е възстановил преведеното обезщетение за временна неработоспособност на НОИ.
По депозирано в хода на проверката възражение от лечебното заведение Арбитражната комисия при РЗОК – Ямбол не е постигнала решение.
Като фактическо основание за санкционираното нарушение директорът на РЗОК – Ямбол е приел обстоятелството, че „за времето от 01.06.2020г. до 14.06.2020г. д-р Р. М. е бил във временна неработоспособност и не е изпълнил произтичащото от чл. 122, ал. 3 от НРД (МД) 2020-2022 г. задължение в случай на отсъствие да уведоми писмено или по електронен път РЗОК –Ямбол.“
Съгласно чл. 122, ал. 3 НРД (МД) 2020-2022 г. при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. С разпоредбата на чл. 414, ал. 1 НРД (МД) 2020-2022 г. е предвидено, че когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв.
Правилно административният съд е приел, че за да е налице нарушение по чл. 122, ал. 3 НРД (МД) 2020-2022 г., е необходимо наличието едновременно на две предпоставки - изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал и в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да не е уведомил РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис.
В настоящия случай посочените материално правни основания за налагане на санкция не са налице. В оспорената заповед административният орган не е установил, че изпълнителят на медицинска помощ е отсъствал. Установено е, че същият е бил във временна неработоспособност в периода от 01.06.2020г. до 14.06.2020г. Доказателствата по делото сочат, че д-р Р. М. независимо от здравословното си състояние не е отсъствал и е извършил консултативни прегледи на ЗОЛ-132 бр., профилактични прегледи на ЗОЛ над 18г.-102 броя,, диспансерни прегледи на ЗОЛ-74 броя и профилактични прегледи на ЗОЛ по програма „Детско здравеопазване“-14 броя. След като общопрактикуващият лекар не е отсъствал не е било налице и задължение да уведомява РЗОК – Ямбол в срок от три работни дни.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за отмяната му по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.
По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209 АПК и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 / 19.01.2021 г. по адм. дело № 320 / 2020 г. на Административен съд – Ямбол. РЕШЕНИЕТО е окончателно.