РЕШЕНИЕ

№ 118

гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Емил Томов

Членове:Драгомир Драгнев

Десислава Попколева

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Д. П. К. гражданско дело № 20238002104745 по описа за 2023 година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 5827/12.12.2024 г. по касационна жалба на В. Г. К., чрез адв. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 2900 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 2313/2023 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 104 от 04.01.2023 г. по гр. д. № 9641/2022 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) осъдителни искове с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 2, пр. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.), за преустановяване от страна на ответника на нарушение спрямо ищеца, извършено със заповед № 45/09.11.2010 г. на председателя на ДАМТН, за възстановяване на положението преди дискриминационното нарушение и за въздържане в бъдеще от извършване на други нарушения.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е нищожно, евентуално недопустимо, съответно неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т.1, т.2 и т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора – адв.Н. поддържа касационната жалба и заявява становище, че същото е „неправимерно и неоснователно, като и правно недопустимо.“ Моли решението да бъде отменено като неправилно или да бъде обезсилено като недопустимо. Претендира сторените разноски по делото. В предоставения от съда срок, е постъпила и писмена защита от адв.М..

Насрещната страна Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) не е депозира отговор на касационната жалба. В открито съдебно заседание се представлява от юрк.И., която заявява, че оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в представена по делото писмена защита.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 2, пр. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.), са отхвърлени, въззивният съд е приел, че съществува специален ред за защита срещу незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител - този по чл. 145-178 АПК пред съответния административен съд. Приел е, че в случая няма как по общия ред за защита срещу актове на дискриминация, предвиден в чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр., да бъде възстановено положението преди установената спрямо ищеца дискриминация, като същият бъде възстановен на заеманата от него длъжност в ДАМТН (каквото е неговото искане), тъй като прекратяването на служебното му правоотношение е било стабилизирано с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 8713/2010 г. по описа на АССГ.

Касационното обжалване на решението е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо - като постановено по нередовна искова молба.

Настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е постановено по нередовна искова молба в хипотезата на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК – противоречие между обстоятелствената част и петитум на същата, като съображенията за това са следните:

Законът за защита от дискриминация съдържа подробна уредба на реда и формите на защита от дискриминация, като в глава IV е регламентиран административен и исков ред като способи за нейното осъществяване. Предвидената в закона защита – по съдебен ред и пред Комисията за защита са алтернативи, които засегнатите от дискриминационното третиране лица могат да избират. С раздел I на глава IV от ЗЗДискр. е уредено административното производство пред Комисията за защита от дискриминацията, като правилата за провеждането му се съдържат в чл.50-70 от същия закон. Съгласно чл.65 ЗЗДискр. с решението си специализираният административен орган: 1) установява извършеното нарушение; 2) установява нарушителя и засегнатото лице; 3) определя вида и размера на санкцията; 4) прилага принудителни административни мерки и 5) установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.

С разпоредбата на чл.71 ЗЗДискр. е предвидено, че извън случаите по раздел I, т. е. когато не е проведено административно производство, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1) установяване на нарушението; 2) осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3) обезщетение за вреди. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл.71 ЗЗДискр. съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационната поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца и е осъществена при или по повод административна дейност, като исковете по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. са подсъдни на съответния районен съд.

Когато обаче е проведено производство пред Комисията, т. е. избран е административния ред за защита от дискриминация, е приложима нормата на чл.74 ЗЗДискр. В случаите, когато дискриминационното действие е установено от Комисията за защита от дискриминацията или от административен съд по пътя на обжалването, засегнатото лице може да претендира само обезщетение за претърпените вреди по чл.74 ЗЗДискр., която претенция се разглежда съответно от общите или от административните съдилища – чл.74, ал.1 и ал.2 ЗЗДискр. в зависимост от вида на отношенията, по повод на които е осъществено дискриминационното третиране – дали са отношения на равнопоставеност или на власт и подчинение.

В настоящия случай в исковата молба са изложените обстоятелства, че ищецът е заемал длъжността „главен секретар“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; служебното му правоотношение е прекратено със заповед № П-45/09.11.2010 г. на председателя на агенцията на основание чл.107, ал.2 ЗДСл, във вр. чл.23, т.5 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация /НУРАСДА/ поради получена възможно най-ниска оценка 5 – „неприемливо изпълнение“ при атестирането на служителя за периода от 1.12.2009 до 30.11.2010 г., която оценка е окончателна, тъй като за длъжността няма контролиращ ръководител съгласно чл.5, ал.3 от НУРАСДА; ищецът се е възползвал от защита, уредена в раздел I на глава IV от ЗЗДискр., т. е. по административен ред пред Комисията за защита от дискриминацията, като е поддържал, че нормата на чл.5 от НУРАСДА поставя държавните служители, изпълняващи длъжността „главен секретар“ в по-неблагоприятно положение спрямо другите категории държавни служители, тъй като в Наредбата липсват възможности за оспорване от страна на главния секретар обективността, истинността на фактите и обстоятелствата в атестационния формуляр, които са били основание за определянето на конкретната оценка по показателите и общата оценка; на 8.12.2016 г. Комисията за защита от дискриминация е постановила решение по преписка № 6 по описа за 2012 г., с което е установила в отношенията между жалбоподателя В. Г. К. и Министерски съвет, че нормата на чл.5 от НУРАСДА /отм./ е дискриминационна, както и че практиката по прилагане на тази норма при атестиране на държавните служители, заемащи ръководни длъжности, пряко подчинени на органа по назначение, в т. ч. „главен секретар“, води до дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 ЗЗДискр. по признак „обществено положение“, посредством липсата на възможност за оспорване пред контролиращ орган на оценките, давани при атестиране; дадена е препоръка на Министерски съвет на РБ, да измени, отмени и/или приеме нужният за премахване на дискриминацията законов текст в чл.5 от действащата Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация по начин, изключващ допускане на различие или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или различие в третирането в областта на труда и професиите; уважена е жалбата от 09.01.2012 г. по описа на КЗД и допълненията към нея, подадена от В. К.; решението на Комисията е влязло в сила на 31.07.2019 г., когато е оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. № 8182/2017 г.;

Същевременно заявеният в исковата молба петитум е да се осъди ответника Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да преустанови нарушението и да възстанови положението на ищеца, каквото е било преди нарушението, т. е. преди осъществената спрямо него дискриминация, както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения спрямо него – искове по чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр., като според ищеца с влязлото в сила решение на Комисията, е установено дискриминационното нарушение спрямо него по смисъла на чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., поради което и исковете му по чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр. се явяват основателни. Изложеното обаче не съответства на уредбата на реда и формите на защита от дискриминация, уредени в глава IV като способи за нейното осъществяване. Право на защитата по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. увредените лица имат само в случаите, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация. Въззивният съд не е констатирал посоченото противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и е постановил решение по нередовна исковата молба, поради което решението му се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено от касационната инстанция съгласно разясненията, дадени в т.5 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - ако недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция /в хипотезите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК/, решението на въззивния съд подлежи на обезсилване, като делото се връща на този съд за уточняване на основанието или петитума на иск.

Гореизложеното налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане след отстраняване на посочения недостатък на исковата молба, като на ищеца се укаже да приведе петитума на исковата молба съобразно изложените обстоятелства в нея, т. е. да формулира искане за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за претърпените вреди по чл.74 ЗЗДискр., като изложи и твърдения за вида им и в какво се изразяват същите. При неизпълнение на указанията, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото. При изпълнение на указанията от страна на ищеца, въззивният съд следва да прецени кой е родово компетентния съд /гражданския или административния/ за разглеждане на иска в зависимост от вида на правоотношението, по повод на което е осъществено дискриминационното третиране и да процедира съобразно тази преценка, т. е. дали искът е по чл.74, ал.1 ЗЗДискр., в който случай ще е компетентен гражданския съд или по чл.1, ал.1 ЗОДОВ вр. чл.74, ал.2 ЗЗДискр., в който случай спорът ще е подсъден на АССГ.

По претендираните от страните разноски за касационната инстанция, следва да се произнесе въззивния съд – чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2900 от 02.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2313/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно дадените по-горе указания.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________