Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община О., приподписана от адв.. М, срещу решение № 4 от 11.01.2019г., постановено по адм. дело № 180/2018г. на Административен съд – гр. Т., с което е отменен, по жалбата на „Енигма инвест“ АД, отказ, обективиран в писмо изх. № 91 – 00 – 652 от 12.10.2018г. на главния архитект на община О. за издаване на разрешение за поставяне по реда на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ на слънцезащитно съоръжение в имот идентификатор № 53535.501.3204, намиращ се гр. О., ул. „Ц. О“ № 13.

В касационната жалба жалбоподателят твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като посочва, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Твърди, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, тъй като не обективира отказ, а има само уведомителен характер, тъй като с него само е указано на жалбоподателя, че не представя всички необходими документи и в частност съгласие от другия съсобственик на имота за поставяне на слънцезащитното съоръжение. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че от доказателствата е установено, че жалбоподателят не е собственик на целия имот идентификатор № 53535.501.3204, а е налице и съособственик на имота. В тази връзка твърди, че са били налице предпоставките по чл. 56 ал. 5 от ЗУТ за разрешаване на поставянето на преместваемото съоръжение само при наличието на съгласие на събоственика, което липса. При липса на такова съгласие съответно са били налице условията за постановяване на отказ. Твърди неправилност на извода на съда, че не е следвало да бъде събрано съгласието на...