Р Е Ш Е Н И Е

№ 113гр.София, 27.02.2025 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Саврева като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д.№ 1896 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Община Смолян, чрез адвокат С. Н. от АК – Смолян, срещу решение № 35/15.02.2024 г. по в. гр. д.№ 316/2023г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която се потвърждава решение № 180/30.03.2023 г. по гр. д.№ 1075/2022г. на Районен съд Смолян и е уважен предявения частичен иск на Х. С. К. и Р. С. Б. против Община Смолян, на основание чл.59 ЗЗД, за обезщетение от 15 000 лева /част от общо 39 368 лева/, за ползването без основание на нива от 1,064 дка в землището на [населено място], м.„*“, с идентификатор *.*.* от помощния кадастрален план.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за приложението на чл.59 ЗЗД, когато е отказано възстановяване на правото на собственост в стари реални граници и е постановено собственикът да бъде обезщетен по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.

Отговор на въпроса се дава в съдебната практика на ВКС, формирана с Постановление № 1/28.05.1979г. на Пленум на ВС, в което се приема, че с иск по чл.59, ал.1 ЗЗД разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни или давностни срокове. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е връзката между обедняването на...