Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 218 от 11.04.2019 г., постановено по административно дело № 56/2019 г., Административен съд – Хасково е: 1) отменил по жалба на Ф. Байрам с постоянен адрес [населено място], [община], решение № 1012-26-329-1 от 07.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]-2140-26-847 от 22.11.2018 г. на ръководител „ПО“ (пенсионно осигуряване) при ТП на НОИ – Хасково, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО; 2) изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-26-1313 от 12.07.2018 г. на Ф. Байрам, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ – Хасково да заплати на Ф. Байрам разноски по делото в размер на 500 лева.
Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Хасково, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Т.З. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяната му и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на Ф. Байрам срещу посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Хасково като неоснователна. Възведена и претенция за присъждане на понесените разноски за производството пред двете съдебни инстанции, уточнени с представен списък по чл. 80 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) в общ размер от 600 лева, от които 200 лева заплатена държавна такса за касационното оспорване и 400 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по касация Ф. Байрам, действаща чрез процесуалния представител адвокат В.Ч, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски за касационното производство.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С процесното разпореждане от 22.11.2018 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф. Байрам по чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО. За да откаже да признае правото на пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО органът е приел, че зачетеният стаж като неработеща майка за периода 08.05.1969 г. – 08.05.1970 г. с продължителност 1 година не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. С оглед на това, въпреки че има навършена изискуемата възраст за 2018 г. (изискването за жените е минимум 66 години и два месеца, а Ф. Байрам е навършила към датата на заявлението за отпускане на пенсия [възраст]), от зачетения общ осигурителен стаж от 15 години, 11 месеца и 3 дни от трета категория труд е изваден периода, в който тя е била по майчинство, и като действителен стаж са й признати недостигащите 14 години, 11 месеца и 3 дни. Недоволна от разпореждането, Ф. Байрам го е обжалвала с доводи, че неправилно е приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и неправилно не е зачетен периода на неработещата майка като такъв стаж. С оспореното пред Хасковския административен съд решение от 07.01.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата й срещу разпореждането от 22.11.2018 г., като е възприел и доразвил съображенията на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия на Ф. Байрам, а осигурителният й стаж е зачетен правилно.
За да уважи сезиралата го жалба от Ф. Байрам срещу решението на директора на ТП на НОИ – Хасково, първоинстанционният съд (пред който спорът не е бил за факти, а относно приложимото право) е приел, че макар и постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административно-производствените правила, то е издадено при неправилно прилагане на материалния закон (основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяната му).
Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
Проверяваното решение на Административен съд – Хасково е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат и от настоящата инстанция. В хода на делото пред Хасковския административен съд е изяснен безпротиворечиво основният спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно – как следва да се зачете периода 08.05.1969 г. – 08.05.1970 г., когато Ф. Байрам е била неработеща майка (според ползваната терминология от административните органи), и може ли той да се причисли към действителният й стаж, необходим за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, на който въпрос съдът е даден убедителен отговор. Връщайки съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката на пенсионния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на Ф. Байрам, като е дал за целта в мотивите си коректни указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Съдържанието на атакувания съдебен акт е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 172а от АПК.
Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 08.05.1969 г. до 08.05.1970 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Както правилно е отбелязал в тази връзка съдът, приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закон за пенсиите (ППЗП, отм. ), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закон за пенсиите (ЗП, отм. ) се зачита и времето, прекарано законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж.
В този дух е и сега действащата уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега нормотворецът не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.
Предвид тези разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 08.05.1969 г. до 08.05.1970 г., в който Ф. Байрам е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Р. Б.
С оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Хасково, така и ръководителят на ТП на НОИ – Хасково, са преценили неправилно ключовият за изхода на спора въпрос, като са приели, че посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). Като се зачете този период за такъв стаж, общият действителен стаж на Ф. Байрам към датата на заявлението за пенсия надхвърля изискуемите 15 години, следователно тя е отговаряла към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за да се пенсионира по този ред.
В този смисъл е формирана и съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, част от която е цитирана в мотивите на проверявания съдебен акт, а друга е цитирал прокурорът в заключението си по настоящото дело.
По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд – Хасково е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора няма основание да бъде удовлетворено акцесорното касаторово искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед позитивния за ответницата по касация резултат искането й за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за производството пред касационната инстанция, номериран като лист 18 от него, от чието съдържание е видно, че Ф. Байрам е заплатила в брой сумата от 500 лева като възнаграждение на упълномощения да я представлява пред Върховния административен съд адвокат, който е осъществил защитата й в проведеното съдебно заседание. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК, поради което понесените от ответницата съдебни разноски за водене на делото трябва да й се заплатят, като заплащането им съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се поеме от юридическото лице, в структурата на което е административния орган, издал отменения акт.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 11.04.2019 г., постановено по административно дело № 56/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Ф. Байрам, ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [община], [област], сумата от 500 (петстотин) лева за направените деловодни разноски за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.