Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г.Г от [населено място], срещу решение №122 от 27.09.2019г. по адм. дело №102/2019г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №1983к-537 от 10.04.2019г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи - София.

В жалбата се релевират оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че фактическата обстановка, която е приета от дисциплинарнонаказващия орган и отразена в оспорената заповед води до извода, че вероятно е извършено престъпление по смисъла на НК, но не и дисциплинарно нарушение по смисъла на Етичния кодекс. М. за отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Ответникът - директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Г.Г срещу заповед №1983к-537 от 10.04.2019г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с която на основание, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на...