Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр.София, 27.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1679/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 5394/ 25.11.2024 г., постановено по настоящето дело, по жалбата на Административен съд София – град /АССГ/ е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1417 от 06.12.2023 г. по гр. д.№ 210/ 2023 г. в частта му, в която АССГ е осъден да заплати на М. М. С. сумата 1 000 лв, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм. д.№ 7171/ 2019 г. на АССГ в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 21.05.2020 г. до окончателното изплащане и в частта за разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса има ли нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС, когато забавянето на съдебно производство се дължи на направени от страната целенасочени искания за отвод на всички съдебни състави, правораздаващи в съответния компетентен съд.

За да отговори на въпроса, настоящият съдебен състав намира изходна позиция в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. по тълк. д. № 1/ 2023 г., ОСГТК, ВКС. В тях е разяснено, че при основанието по чл.22 ал.1 т.6 ГПК /каквато е и ситуацията, касаеща настоящето производство/, е необходимо съдът да има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика,...