О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№490

София. 17.09.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

ч. т.дело № 2238/2015 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от: [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], кв. Индустриален, чрез юрисконсулт Ц. С. и от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], чрез юрисконсулт Х. К., срещу определение № 169 от 04.06.2015 г. по т. д. № 2650/2014 г. на ВКС, І т. о., с което е оставена без разглеждане подадената от двете дружества, в качеството им на съдружници в „Е. – ИДА” - дружество по ЗЗД, касационна жалба срещу решение № 187 от 07.05.2014 г. по т. д. № 1369/2013 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност поради несъобразяване на факта, че не се касае за отделни акцесорни искови претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ по всяка фактура поотделно/, а за един иск, с оглед главното вземане, което е за заплащане на възнаграждение по чл. 266 ЗЗД по договор за изработка с продължително изпълнение. Твърди се, че доколкото в случая не се касае за отделни облигационни връзки, следва да се приеме, че не е налице обективно съединяване на искове за вземанията за лихви. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение, с произтичащите правни последици.

Ответникът по частната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Р., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. Г., счита определението...