О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 532

София 14.09.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т. дело № 2777/2014 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр.София срещу въззивно решение № 556 от 06.06.2014 г. по в. т.д.№ 724/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 197/13.01.2014 Г. на В. по гр. д. № 15778/2011 г., в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 16 357.52 лв., сбор от неплатени възнаграждения за доставени в периода 05.07.2012 г. – 15.10.2010 г. коркови тапи по издадени 26 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 16.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5 490.81 лв. – сбор от обезщетения за забава върху главницата за времето от 15.07.2008 г. до 15.07.2011 г., за които в развилото се заповедно производство по ч. гр. д. № 10820/2011 г. на В. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В касационната жалба са въведени доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса „Може ли да се приеме, че последователно извършваните търговски сделки за продажба на еднородни стоки, свързани с основната...